– Подпомагане на растежа на лозата: Лозата се нуждае от вода за фотосинтезата, преноса на хранителни вещества и поддържането на клетъчното налягане (тургор). Въпреки че лозите са устойчиви на засушаване, стратегическото напояване е от съществено значение в регионите с малко валежи..
– Дефицитно напояване: В много лозя се практикува регулирано дефицитно напояване, за да се контролира водният стрес. Тази техника включва осигуряване на достатъчно вода за поддържане на лозите, насърчаване на растежа на дълбоките корени и концентриране на гроздовите аромати.

Методи за напояване:

• Капково напояване: Прецизен и ефективен метод, който доставя вода директно в кореновата зона – на повърхността или под земята. В някои лозя се използва подземно капково напояване, за да се доставя вода директно до корените, вместо да се доставя вода на повърхността на почвата. Подземното капково напояване стимулира корените да растат в дълбочина, а не хоризонтално, за да достигнат до водата, която се доставя на повърхността на почвата.
• Напояване чрез бразди: Традиционни методи, които се използват в някои региони, но са по-малко ефективни, тъй като не осигуряват прецизно подаване на вода.
• Въздушни пръскачки: Използва се за охлаждане на лозя в горещ климат.

• В горещ климат лозите се пръскат с вода, за да се охладят и да се намали топлинният стрес. Тази практика е особено важна по време на горещините, за да се предотвратят повредите по гроздовите чепки.

• Правилното определяне на времето и техниките за напояване могат да намалят влажността на въздуха около лозите и да сведат до минимум риска от гъбични заболявания като брашнеста мана и ботритис.

• Водата спомага за пренасянето на хранителните вещества от почвата към лозите, като подпомага техния растеж и развитие. Водата е от решаващо значение в ранните етапи на създаване на лозовите насаждения и през целия вегетационен период, особено в сухите райони или по време на суша.
• Водата спомага за поддържане на влажността и структурата на почвата, което позволява на хранителните вещества да бъдат достъпни за корените на лозата.

• Водата е необходима за почистване на оборудването – резервоари, бъчви, маркучи, линии за сортиране и бутилиране. Водата се използва за почистване и дезинфекция на повърхности и съоръжения във винарната, за да се поддържа хигиена и да се предотврати замърсяване и гарантиране на качеството на виното.

• Водата се използва в охладителните системи на резервоарите за ферментация за регулиране на температурата по време на ферментацията и съхранението, осигурява оптимални температури за ферментацията, процедурите след ферментацията и съхранението.

• Процесът на винопроизводство генерира значителни количества отпадъчни води, главно от почистване и дезинфекция. Ефективните системи за пречистване и рециклиране са от съществено значение за свеждане до минимум на въздействието върху околната среда.

1.       Повишено търсене на вода поради по-високите температури

• По-високите температури ускоряват изпарението в лозята, като увеличават нуждата от вода за напояване, за да се поддържат здравето на лозите и реколтата.
• Топлинният стрес може да повлияе на зреенето на гроздето, което изисква по- прецизно управление на водата, за да се балансира растежът на лозите и качеството на плодовете.

2.       Промяна в разпределението на валежите

• Изменението на климата променя разпределението на валежите, което води до по- чести засушавания или непредсказуеми дъждове. Това може да намали наличността на вода в ключови винени райони.
• По-малкото валежи през вегетационния период увеличават зависимостта от напоителни системи, което засилва конкуренцията за водни ресурси.
• рекомерните дъждове по време на гроздобера могат да имат вредно въздействие върху цялата реколта и/или да доведат до реколти с неоптимални параметри.

3.       Предизвикателства, свързани с качеството на водата

• По-високите температури могат да влошат качеството на водата във водохранилищата и водоносните пластове, като усложнят използването ѝ за напояване и винопроизводство.
• Солеността на източниците на подземни води може да се повиши, което може да навреди на лозята и да наложи усъвършенствано пречистване на водата.

4.       Натиск към устойчиви политики

• Недостигът на вода и необходимостта от устойчиво управление на ресурсите водят до въвеждането на технологии за пестене на вода, като капково напояване, стратегии за напояване при дефицит и повторно използване на пречистени отпадъчни води.

5.       Въздействие върху качеството на гроздето и виното

• Водният стрес, причинен от ограниченото наличие на вода, може да повлияе на състава на гроздето, като промени нивата на захар, киселинност и фенолни съединения. Тези промени оказват влияние върху вкуса, структурата и потенциала за стареене на виното.
• От друга страна, излишната вода може да влоши качеството на гроздето и да попречи на желания ароматен профил.

1.       Увеличени разходи за напояване

• По-голямата зависимост от напояването води до по-високи оперативни разходи, особено в региони, където водата е оскъдна или трябва да се транспортира.
• Технологии като сензори за влажността на почвата, прецизно земеделие и системи за събиране на дъждовна вода ще станат важни за оптимизиране на използването на водата и намаляване на загубите.

2.       Промяна в регионите, подходящи за отглеждане

• Традиционните лозаро-винарски райони може да се сблъскат с предизвикателства, свързани с поддържането на водните ресурси, което ще доведе до преместване в по- хладни райони или на по-голяма надморска височина, където търсенето на вода може да е различно.

3.       Нормативен и социален натиск

• По-строгите правила за използване на водата и общественият контрол върху дейностите, свързани с интензивното ѝ използване, ще подтикнат индустрията да възприеме устойчиви методи. В някои региони може да се наложи ограничаване на потреблението на вода поради натиска на изменението на климата върху водните ресурси.

4.       Промени в управленските дейности на лозята

• Практики като мулчиране, отглеждане на покривни култури и управление на насажденията могат да намалят загубата на вода и да увеличат задържането на влага в почвата.

5.       Риск за малките производители

• По-малките винарни с ограничен достъп до водни ресурси или финансови възможности за инвестиране в технологии може да се затруднят да се адаптират, което може да доведе до консолидиране на пазара.

6.       Въздействие върху доставките на вино в световен мащаб

• Промените в достъпа до вода и условията за отглеждане на грозде могат да нарушат глобалните вериги за доставки, като се отразят както на обема, така и на разнообразието на произвежданите вина.

• Текстура: Текстурата на почвата определя дренажа и аерацията. Почвите с добър дренаж често са идеални.
• Структура: Добре структурираната почва позволява на корените да проникнат дълбоко и да получат достъп до вода и хранителни вещества.

• Лозята се нуждаят от балансирани нива на хранителни вещества. Прекомерното плодородие може да доведе до бурен вегетативен растеж за сметка на качеството на плодовете.
• Основните хранителни вещества включват азот, фосфор, калий, калций и магнезий.

• Идеалното рН на почвата за лозарството варира между 5,5 и 7,0. Екстремните нива на рН могат да повлияят на наличието на хранителни вещества и здравето на лозата.

• Правилното отводняване е от съществено значение за предотвратяване на преовлажняването, което може да доведе до загниване на корените и намалено наличие на кислород.

• Някои почви придават специфични минерални характеристики на виното, което повишава неговата комплексност.

• Почви с умерено задържане на вода поддържат лозята през сухите периоди, без да ги пренасищат.

• Скалистите почви задържат топлина, подпомагайки узряването при по-хладен климат.

• Засаждането на покривни култури между редовете в лозята подобрява структурата на почвата, предотвратява ерозията и повишава биоразнообразието.

• Добавянето на органична материя подобрява плодородието на почвата и микробната активност и намалява необходимостта от използване на синтетични торове и продукти за борба с вредителите.

• Техники като терасиране и засаждане на растителност намаляват ерозията на почвата по склоновете.

• Редовното тестване на почвата гарантира оптимални нива на хранителни вещества и pH.

• Устойчивото управление на почвата, като например използването на покривни култури и органични продукти за подобряване на качеството на почвата, може да подобри задържането на въглерод в почвите на лозята, като по този начин смекчи изменението на климата.
• Лошите техники, като прекомерната обработка на почвата или употреба на химически торове, могат да освободят натрупания въглерод и да допринесат за емисиите на парникови газове, както и за замърсители на въздуха като амоняк.

• Здравите почви с добро съдържание на органична материя и структура могат да задържат водата по-ефективно, като предпазват лозята от засушаване, причинено от по-високи температури и нередовни валежи.
• Уплътнените или деградирали почви засилват водния стрес и намаляват устойчивостта на лозите към екстремни климатични условия.

• Промените в интензивността на валежите, дължащи се на изменението на климата, могат да увеличат ерозията на почвата в лозята с голям наклон, което води до загуба на горния почвен слой и хранителни вещества. Ерозията на почвата може да доведе и до свлачища.
• Устойчиви методи, като оран по контура, мулчиране и засаждане на растителна покривка, могат да сведат до минимум рисковете от ерозия.

• Повишаването на температурата на въздуха води до повишаване на температурата на почвата, което може да промени микробната активност и кръговрата на хранителните вещества.
• По-високите температури могат да ускорят разграждането на органичната материя и да намалят дългосрочното плодородие на почвата.

• Изменението на климата може да повлияе на рН и солеността на почвата, особено в региони, които разчитат на напояване с нискокачествена или солена вода.
• Методите за управление на почвата, като използване на гипс или влагане на органични вещества, могат да помогнат за смекчаване на въздействието на солеността.

• Интензивните валежи могат да доведат до ускорена ерозия на почвата, особено в лозови насаждения с лошо управление, разположени на стръмни склонове.
• Ерозията от вятъра може да се увеличи и в сухите райони, където растителната покривка е рядка.

• Отмиването на хранителните вещества, причинено от проливни дъждове, и ускореното разграждане на органичните вещества поради по-високите температури могат да намалят плодородието на почвата.
• Това може да наложи по-голяма зависимост от торове, повишени производствени разходи и въздействие върху околната среда.

• Продължителните засушавания и непостоянните валежи могат да променят наличието на влага в почвата, което се отразява на усвояването на вода от лозите и на качеството на гроздето.
• Лошо управляваните почви с ниска способност за задържане на вода са по-уязвими към тези промени.

• По-топлите и влажни почви могат да създадат благоприятни условия за почвопреносими вредители и болести, като нематоди или гъбички, което изисква по- интензивни стратегии за управление.

• В региони, където напояването е необходимо поради суша, прекомерното използване на подпочвени води или на вода с лошо качество може да доведе до засоляване на почвата, което намалява производителността.

• Лозята, засадени на слаби почви с лоша структура или ниско съдържание на органични вещества, ще бъдат изправени пред по-големи предизвикателства при адаптирането към изменението на климата.

Хищните насекоми, птици и други организми помагат за естествения контрол на вредителите, като намаляват нуждата от химически пестициди.

• Разнообразният почвен микробиом подобрява цикъла на хранителните вещества и разграждането на органичната материя.
• Насекомите и червеите помагат за аерирането на почвата.

• Въпреки  че  лозите  се  самоопрашват,  околните  растения  се  възползват  от опрашителите, което спомага за балансирана екосистема.

• Разнообразните растителни видове могат да предпазят от екстремни метеорологични явления, като суша или наводнения.

• Функционално биоразнообразие: Разнообразната екосистема на лозята, включваща покривни култури, полезни насекоми и местна растителност, повишава устойчивостта към екстремни климатични условия като горещини, суша и проливни дъждове.
• Улавяне на въглерод: Разнообразните екосистеми, особено тези с постоянна растителност, допринасят за улавянето на въглерода и смекчават въздействието на изменението на климата.

• Променените температури и валежи променят състава на видовете в лозята, като засягат както полезните, така и вредните организми.
• Повишаването на температурите може да наруши фенологията (времето на биологичните събития) на флората и фауната в лозята, което да доведе до дисбаланс в процесите на екосистемата, като опрашване и контрол на вредителите.

• Изменението на климата може да увеличи броя на вредителите и болестите и да промени биоразнообразието в лозята. Например, по-високите температури и влажност могат да благоприятстват някои гъбични заболявания или вредители от насекоми.
• Биоразнообразните системи с естествени хищници могат да спомогнат за намаляване на тези заплахи.

• Биоразнообразието в почвата, включително микроорганизмите, е от решаващо значение за кръговрата на хранителните вещества, структурата на почвата и здравето на лозите. Изменението на климата може да промени микробните съобщества чрез промени в температурата, влажността и наличието на органични вещества в почвата.

• Биоразнообразието е в основата на екосистемни функции като регулиране на водните ресурси, опрашване и борба с вредителите. Намаляването на биоразнообразието поради изменението на климата намалява екологичната стабилност и продуктивността на лозята.

• Екстремните метеорологични явления, фрагментацията на местообитанията и променящите се условия могат да застрашат местните растения и животни във и около лозята.
• Тази загуба може да дестабилизира лозовите екосистеми, намалявайки устойчивостта им към вредители, болести и стрес от околната среда.

• Изменението на климата може да увеличи разпространението на вредителите, като същевременно наруши популациите на полезните насекоми като опрашващи и хищници.
• Това може да доведе до по-голямо използване на химически средства за борба с вредителите, което допълнително вреди на биоразнообразието.

Почвеното микробно разнообразие може да намалее при продължителни засушавания, по-високи температури и промени в наличието на органични вещества, което води до намаляване на плодородието и производителността на почвата.

• Намаляването на биоразнообразието влошава функции като филтриране на водата, контрол на ерозията и кръговрат на хранителните вещества, което увеличава нуждата от изкуствени ресурси и по-високи разходи за управление.

• Изменението на климата засилва рисковете, свързани с монокултурните лозя, тъй като намаленото генетично разнообразие в сортовете грозде ги прави по-малко приспособими към нови вредители, болести и стрес поради околната среда.

• Промените в растителните модели, предизвикани от климата, могат да нарушат свързаността на местообитанията, да повлияят на миграцията на видовете и на екологичното равновесие.

• Използване на междинни култури, покривни култури и агролесовъдство за насърчаване на разнообразието от местообитания в лозята.
• Поддържане или възстановяване на живи плетове, диворастящи ивици и местна растителност в подкрепа на опрашващи насекоми и хищници.

• Включване на органични добавки, намаляване на обработката на почвата и използване на компост за поддържане на микробното разнообразие и здравето на почвата.
• Използване на инокуланти от микоризни гъби за укрепване на корените на лозите и подобряване на устойчивостта към стрес.

• Свеждане до минимум на употребата на пестициди и хербициди, за да се защитят нецелевите видове и да се насърчи естественият контрол на вредителите.
• Приемане на техники за интегрирано управление на вредителите (IPM).

• Защита на местната флора и фауна чрез създаване на буферни зони и избягване на унищожаването на местообитанията при разширяване на лозята.
• Подкрепа за инициативи за опазване на околната среда, които увеличават регионалното биоразнообразие.

• Проектиране на лозови насаждения, които да имитират естествени екосистеми, като включват разнообразни насаждения и ефективен по отношение на водата ландшафт.
• Насърчаване на генетичното разнообразие чрез засаждане на множество сортове и клонове грозде за повишаване на устойчивостта.

• Мониторинг на показателите за биоразнообразието с цел проследяване на въздействието на изменението на климата и информиране на стратегиите за адаптивно управление.
• Инвестиране в научни изследвания или сътрудничество с научноизследователски институции за идентифициране на устойчиви на климата методи, които увеличават биоразнообразието и запазват качеството на виното.

• Източник на емисии: Потреблението на енергия в лозята, винарните и процесите на дистрибуция генерира емисии на парникови газове, главно от изгарянето на изкопаеми горива.
• Енергоемки процеси: Дейности като напояване, ферментация, охлаждане, бутилиране и транспортиране консумират големи количества енергия. Особено енергоемки са охлаждането и контролът на температурата, особено в топлите региони. За управлението на водата в лозята, включително изпомпването и напояването, е необходима енергия. Неефективното използване на енергията може да изостри проблемите с недостига на вода, особено в регионите, предразположени към засушаване.

• Винарските изби, които разчитат на електроенергия от мрежата, често допринасят за въглеродните емисии в зависимост от енергийния микс (възобновяеми и изкопаеми горива) в техния регион.
• Нарастващите разходи за енергия могат да увеличат финансовата тежест за винарските изби, особено за по-малките предприятия, като могат да засегнат рентабилността и пазарната конкурентоспособност.
• Опаковането и транспортирането, особено производството на стъклени бутилки и международната търговия, увеличават въглеродния отпечатък.

• Разширяването на лозовите насаждения в необработвани преди това райони може да намали поглъщането на въглерод в естествените екосистеми, което допълнително допринася за емисиите на парникови газове.

• Емисиите, свързани с производството на селскостопански суровини (например торове, пестициди), също допринасят за общия въглероден отпечатък от производството на вино.

• Нарастващото потребителско търсене на устойчиви и нисковъглеродни продукти оказва натиск върху винарските изби да възприемат по-екологични енергийни практики. Неспособността за адаптиране може да доведе до загуба на репутацията и на пазар.

• Много от сертификатите за устойчивост (напр. органични, биодинамични, въглеродно неутрални) изискват въвеждане на енергийна ефективност и възобновяема енергия. Спазването на тези стандарти се превръща в пазарна необходимост.

• Винарските изби, които възприемат енергийно ефективни и нисковъглеродни практики, могат да се харесат на потребителите, които са загрижени за околната среда, и да спечелят конкурентно предимство.

• Проактивното намаляване на потреблението на енергия може да помогне на винарните да изпълнят променящите се разпоредби за емисиите и енергийната ефективност, да избегнат санкции и да улеснят достъпа до пазара.

• Инвестициите във възобновяема енергия и мерки за ефективност могат да намалят дългосрочните оперативни разходи, особено при повишаване на цените на енергията.

• Сътрудничеството в областта на общата инфраструктура за възобновяема енергия или инициативите за устойчивост може да намали разходите и да засили въздействието в цялата индустрия.

• Разлагане на органични странични продукти: При анаеробно разлагане в депата за отпадъци гроздовите джибри (ципи, семена и чепки), утайките от ферментацията и други органични отпадъци отделят метан (мощен парников газ).
• Транспорт: Неправилно управляваните отпадъци често изискват транспортиране до съоръжения извън територията на предприятието, което увеличава въглеродните емисии.

• Методите за третиране и изхвърляне на отпадъци, като например изгарянето или някои процеси на рециклиране, могат да бъдат енергоемки и да допринесат за въглеродния отпечатък на винарната, ако се използват изкопаеми горива.

• Непречистените отпадъчни води от процесите на почистване, ферментация и бутилиране могат да замърсят местните водни басейни, което косвено засяга въглеродните цикли и здравето на екосистемите.

• Производството и изхвърлянето на опаковъчни материали, като стъклени бутилки, тапи и картон, допринасят за общите емисии на парникови газове в индустрията.

• Лошото управление на отпадъците води до загуба на ценни ресурси, като например хранителните вещества в органичната материя, които могат да бъдат рециклирани или използвани отново в лозарството или в други отрасли.
• Неефективните процеси увеличават нуждата от синтетични торове и други средства за производство, което води до изчерпване на ресурсите и увреждане на околната среда.

• Потребителите все повече ценят устойчивостта, а винарните с лоши методи за управление на отпадъците рискуват да навредят на репутацията си и да загубят пазарен дял.

• В световен мащаб се появяват по-строги екологични разпоредби, които изискват от винарните да управляват отпадъците отговорно. Неспазването им може да доведе до глоби или оперативни ограничения.

• Лошото управление на отпадъците води до загуба на ценни ресурси, като например хранителните вещества в органичната материя, които могат да бъдат рециклирани или използвани отново в лозарството или в други отрасли.
• Неефективните процеси увеличават нуждата от синтетични торове и други средства за производство, което води до изчерпване на ресурсите и увреждане на околната среда.

• Какво представлява: прецизна система за напояване, която доставя вода директно в кореновата зона на всяка лоза чрез излъчватели – може да се прилага над и под земята.
• Предимства: Намалява разхищението на вода, предотвратява оттичането и свежда до минимум изпарението (особено ако се използва под земята). Капковото напояване може да намали потреблението на вода с до 50 % в сравнение с традиционните методи за напояване.

• Какво представлява: Умишлено подаване на по-малко вода от пълната нужда на лозата, за да се контролира растежът и да се подобри качеството на гроздето.
• Предимства: Подобрява концентрацията на аромата в гроздето, съхранява водата и подобрява устойчивостта на лозата.

• Какво представлява: Някои лозя разчитат единствено на естествените валежи – практика, която пести вода, но изисква внимателен избор на място и адаптиране към климата.
• Предимства: Смята се, че сухото земеделие също така насърчава здравето и устойчивостта на лозята. Освен това лозите, които не се напояват, могат да развият по-дълбоки корени и по този начин да извлекат допълнителни хранителни вещества и минерали от почвата.

• Какво представлява: Определяне на времето за напояване въз основа на нивата на влажност на почвата, прогнозите за времето и нуждите на лозите от вода.
• Инструменти: Сензори за почвена влага, метеорологични станции и технологии за дистанционно наблюдение.
• Предимства: Предотвратява прекомерното напояване и оптимизира използването на вода. Прецизното лозарство може да спести до 65% от потреблението на вода в лозето.

• Какво представлява: Прилагане на материали (например слама, дървени стърготини) около лозите за задържане на влагата в почвата.
• Предимства: Намалява изпарението, регулира температурата на почвата и потиска растежа на плевелите.

• Какво представлява: Събиране и съхраняване на дъждовна вода от покривите или повърхностите на лозята за напояване. Използването на събирането на дъждовна вода изисква проектиране и оборудване за улавяне, съхранение и транспортиране на дъждовната вода.
• Предимства: Осигурява допълнителен източник на вода, намалява зависимостта от външни доставки.

• Какво представлява: Засаждане на растителност между редовете с лози, за да се подобри задържането на вода в почвата.
• Предимства: Подобрява инфилтрацията, намалява изпарението, свежда до минимум конкуренцията за вода и насърчава биоразнообразието.

• Какво представлява: Използване на вкопани напоителни линии за подаване на вода под повърхността на почвата.
• Предимства: Намалява изпарението и осигурява ефективно достигане на водата до кореновата зона.

• Какво представлява: Пречистване и повторно използване на отпадъчните води от винарските предприятия за напояване на лозята. Пречистването на отпадъчните води изисква допълнително оборудване и съоръжения.
• Предимства: Намалява търсенето на прясна вода и насърчава кръговата икономика на водата.

• Какво представлява: Тази техника включва проектиране на ландшафта за по-ефективно улавяне, съхранение и разпределение на дъждовната вода.
• Предимства: Усилва естествения воден цикъл в лозето.

• Какво представлява: Сензори за влажност на почвата и устройства за мониторинг на климата
• Предимства: Помага за оптимизиране на графиците за напояване, като гарантира, че лозята получават точното количество вода в точното време. Усъвършенстваните сензори намаляват разхода на вода с до 30% чрез прецизно определяне на времето.

• Развива се в сухи и полусухи райони.
• Отглежда се често в Южна Франция, Испания и някои части на Австралия.

• Работи добре при горещ и сух климат.
• Широко разпространен в долината на Рона и в Австралия.

• Известен със своята устойчивост при сухи условия.
• Отглежда се в Калифорния и Южна Италия.

• Произхожда от Испания и понася сух климат.
• Популярно в регионите Риоха и Рибера дел Дуеро.

• Средиземноморски сорт, който издържа на горещина и суша.
• Разпространен в Испания и Южна Франция.

• Приспособени към сух климат с почви с ниско плодородие.
• Среща се в Испания, Франция и Северна Африка.

• Известен е с устойчивостта си на суша и пригодността си за сухи райони.
• Често се отглежда в Южна Франция и Южна Африка.

• Произхожда от Гърция.
• Подходящ е за горещ и сух климат и е известен със своите свежи, минерални вина.

• Произхожда от Португалия.
• Устойчив е на суша и често се използва при производството на портвайн.

• Произхожда от Южна Италия.
• Известен е с дълбоките си корени и способността си да издържа на сухи условия.

Тази инициатива е насочена към насърчаване на устойчиви техники в лозаро-винарската промишленост, включително ефективно управление на водите. Тя насърчава повторното използване на пречистените отпадъчни води за напояване и въвеждането на модерни техники за напояване, като капково напояване и сензори за влажност на почвата.

Европейският стандарт за управление на водите (European Water Stewardship – EWS) предоставя рамка за устойчиво управление на водите в различни отрасли, включително винопроизводството. Основните аспекти включват:

• Одити на водата: Провеждане на цялостни одити на водата за оценка на използването на водата и идентифициране на възможности за подобрение.
• Насоки за добри практики: Предоставяне на насоки и инструменти за ефективно използване на водата, пречистване на отпадъчни води и рециклиране на вода.
• Сертифициране: Сертифициране на винарни, които отговарят на стандартите на EWS за устойчиво управление на водите.

Тази група, подкрепена от Европейската комисия, издава препоръки за политики за повишаване на устойчивостта на лозаро-винарския сектор. Техните препоръки включват мерки за привеждане на производството на вино в съответствие с търсенето, повишаване на устойчивостта към климатичните предизвикателства и подкрепа за иновациите в управлението на водите.

AWRI предоставя ресурси и провежда изследвания в областта на управлението на водите в лозарството. Те предлагат насоки за разработване на планове за управление на водите, оптимизиране на ефективността на използването на водата и подобряване на напоителните системи.

Сътрудничеството в областта на научните изследвания между университетите и партньорите от лозаро-винарския бранш спомага за разработването и споделянето на най-добрите методи за управление на водите. Тези сътрудничества се фокусират върху интегрирането на технически и релационни възможности за подобряване на ефективността на ресурсите и устойчивостта.

• Какво представлява: Засаждане на треви, бобови растения или друга растителност между редовете с лози.
• Предимства: Предотвратява ерозията, повишава съдържанието на органични вещества, подобрява структурата на почвата и насърчава биоразнообразието.

Покривни култури в лозарството
Покривните култури са ценна стратегия в лозарството, която предлага множество ползи за здравето на почвата. Ето някои основни начини, по които отглеждането на покривни култури подобрява здравето на почвата:

1. Контрол на ерозията
Покривните култури помагат за предотвратяване на ерозията на почвата, като осигуряват почвена покривка, която предпазва почвата от ветрова и водна ерозия. Корените им спомагат за свързването на почвата, като намаляват риска от загуба на почва, особено по склоновете и по време на проливни дъждове.

2. Подобрена структура на почвата
Корените на покривните култури създават канали в почвата, които подобряват нейната структура и порьозност. Това подобрява инфилтрацията на водата и намалява повърхностния отток, като позволява на повече вода да достигне до корените на лозите.

3. Увеличаване на органичната материя
Докато покривните култури растат и се разграждат, те добавят органични вещества към почвата. Тази органична материя подобрява плодородието на почвата, капацитета за задържане на вода и микробната активност. То също така спомага за създаването на по- стабилна структура на почвата.

4. Циклично движение на хранителните вещества
Покривните култури могат да улавят и рециклират хранителни вещества, които иначе биха се загубили чрез отмиване. Например бобовите растения, използвани като покривни култури, могат да фиксират атмосферния азот, обогатявайки почвата с този основен хранителен елемент. Когато покривните култури се разлагат, те освобождават тези хранителни вещества обратно в почвата, като ги правят достъпни за лозите.

5. Потискане на плевелите
Покривните култури се конкурират с плевелите за светлина, вода и хранителни вещества, като намаляват растежа на плевелите. Това може да намали нуждата от хербициди и ръчно плевене, като спомага за по-здравословна екосистема на лозята.

6. Повишено биологично разнообразие
Покривните култури поддържат разнообразни почвени организми, включително полезни насекоми, дъждовни червеи и микроби. Това биоразнообразие спомага за създаването на балансирана екосистема, която може по естествен начин да регулира вредителите и болестите, намалявайки нуждата от химически вложения.

7. Подобрено управление на водите
Покривните култури подобряват задържането на влага в почвата, като намаляват изпарението и увеличават инфилтрацията на вода. Това спомага за поддържане на нивата на влажност на почвата, особено през сухите периоди, и може да намали нуждата от напояване.

8. Регулиране на температурата
Покривните култури могат да спомогнат за умерената температура на почвата, като осигуряват сянка и намаляват излагането на почвата на пряка слънчева светлина. Това може да предпази корените на лозите от екстремни температурни колебания и да подобри цялостното им здраве.

Чрез включването на покривните култури в управлението на лозята производителите могат да подобрят здравето на почвата, да повишат продуктивността на лозята и да насърчат по- устойчива и издръжлива екосистема на лозята.

Подходящи покривни култури в лозарството
Ето някои от най-добрите видове покривни култури за лозя:

1. Бобови растения
Бобовите култури са популярни покривни култури, тъй като могат да фиксират атмосферния азот, обогатявайки почвата с този основен хранителен елемент. Често използваните бобови растения в лозята включват:

• Детелина (Trifolium spp.): Обикновено се използват червена, бяла и подземна детелина. Те подобряват структурата на почвата, добавят органични вещества и подпомагат полезните насекоми.
• Ветрогон (Vicia spp.): Косматият и обикновеният фий са отлични азотофиксиращи фактори и осигуряват добра почвена покривка за предотвратяване на ерозията.
• Полски грах (Pisum sativum): Той често се използва при по-хладен климат и може да осигури значително количество азот в почвата.

2. Треви

Тревите ефективно предотвратяват ерозията на почвата, подобряват нейната структура и осигуряват стабилна основа за лозарските дейности. Обичайните треви включват:

• Райграс (Lolium spp.): Едногодишните и многогодишните райграси се използват широко заради бързото им поникване и способността им да подобряват структурата на почвата.
• Ечемик (Hordeum vulgare): Ечемикът е добър избор за борба с ерозията и може да се използва като зимна покривна култура.
• Овес (Avena sativa): Овесът ефективно потиска плевелите и подобрява органичните вещества в почвата.

2.  Зеленчуци

Брашнените култури се използват заради способността им за дълбоко вкореняване, което помага за разграждането на уплътнената почва и подобрява инфилтрацията на водата. Те имат и биофумигантни свойства, които могат да потискат почвените вредители и болести. Сред най-често срещаните видове са:

• Горчица (Sinapis alba): Покривните култури от горчица могат да помогнат за борба с нематодите и да подобрят състоянието на почвата.
• Репички (Raphanus sativus): Ряпата дайкон е известна с дълбокия си корен, който помага за намаляване на уплътняването на почвата и за подобряване на нейната структура.

3.  Елда (Fagopyrum esculentum)

Елдата е бързо растяща покривна култура, която е отлична за потискане на плевелите и привличане на полезни насекоми. Тя често се използва като лятна покривна култура и може да подобри органичното вещество в почвата.

4.  Местни треви и диви цветя

Включването на местни треви и диви цветя може да увеличи биоразнообразието и да подпомогне местните екосистеми. Тези растения осигуряват местообитание за полезни насекоми и диви животни, подобряват състоянието на почвата и придават естетическа стойност на лозето.

5.  Смеси

Използването на смес от различни покривни култури може да осигури множество ползи. Например смес от бобови растения и треви може да подобри плодородието, структурата и контрола на ерозията на почвата. Смесите могат също така да увеличат биоразнообразието и да осигурят по-устойчива система от покривни култури.

Съображения за избор на покривни култури

Когато избирате покривни култури за лозето, вземете предвид следните фактори:

• Климат и почвени условия: Изберете покривни култури, които са подходящи за местните климатични и почвени условия.
• Цели на лозето: Определете основните цели за използване на покривни култури, като например фиксиране на азота, контрол на ерозията, потискане на плевелите или увеличаване на биоразнообразието.
• Практики на управление: Обмислете как ще се управляват покривните култури, включително засаждане, косене и внасяне в почвата.

https://aggie-horticulture.tamu.edu/vitwine/2018/09/17/cover-crops-for-vineyard-floor- management/

https://www.evineyardapp.com/blog/2016/11/23/cover-cropping-alternative-to-herbicide-use- in-the-vineyard/

https://www.regenerativeviticulture.org/toolkit/cover-crops/

• Какво представлява: подреждане на редовете лозя по естествените контури на земята.
• Предимства: Намалява оттичането и ерозията по склоновете, като забавя водния поток.

• Какво представлява: Създаване на стъпаловидни нива на стръмни склонове за намаляване на ерозията на почвата.
• Предимства: Намалява до минимум водния отток и стабилизира почвата на хълмист терен.

• Какво представлява: свеждане до минимум на нарушенията на почвата при управлението на лозята.
• Предимства: Запазва структурата на почвата, задържа влагата и намалява риска от ерозия.

• Какво представлява: Нанасяне на органични материали върху повърхността на почвата.
• Предимства: Предпазва от ерозия, задържа влагата в почвата и с течение на времето добавя органична материя.

• Какво представлява: Внасяне на компост, оборски тор или органични остатъци в почвата.
• Предимства: Подобрява плодородието на почвата, подобрява структурата и увеличава капацитета за задържане на вода.

• Какво представлява: Засаждане на дървета или храсти около лозята за намаляване на ветровата ерозия.
• Предимства: Защитава горния почвен слой и създава местообитания за полезни видове.

• Какво представлява:     Инсталиране     на      утаители,     контролни     язовири     или инфилтрационни траншеи за забавяне на водния поток и улавяне на седименти.
• Предимства: Предотвратява загубата на почва и подобрява инфилтрацията на вода.

• Какво представлява: Ротация на покривни култури или интегриране на разнообразни растителни видове.
• Предимства: Намалява натиска на вредителите, подобрява състоянието на почвата и предотвратява изчерпването на хранителните вещества.

• Какво представлява: Редовно оценяване на състава на почвата, нивото на влажност и уплътняване.
• Предимства: Позволява целенасочени интервенции за опазване на почвата и оптимално здраве на лозята.

• Съчетаване на лозови насаждения с дървесни или храстови насаждения за стабилизиране на почвата и създаване на микроклимат.
• Подкаст епизод за слушане: 432: Агролесовъдството – отговор на най-големите екологични предизвикателства във винарството

• Използване на GPS картографиране, дронове и сензори за наблюдение на състоянието на почвата и нуждите от вода, което позволява управление, съобразено с конкретния обект.

• Засаждане на допълнителни култури покрай лозята, за да се подобри състоянието на почвата и да се намали ерозията.

• Включете компост, мулч и зелен тор, за да подобрите структурата на почвата, задържането на вода и кръговрата на хранителните вещества.
• Насърчаване на поглъщането на въглероден диоксид с цел намаляване на емисиите на парникови газове.

• Използвайте покривни култури за защита от ерозия, подобряване на почвеното плодородие и поддържане на биоразнообразието.
• Практикувайте минимална обработка на почвата или без такава, за да намалите нарушенията и да поддържате здравето на почвата.

• Прилагане на терасиране, засаждане по контур и буферни ивици за предотвратяване на почвената ерозия в лозовите насаждения с голям наклон.
• Използвайте почвени покрития или междуредова растителност за стабилизиране на почвата.

• Оптимизирайте дейностите по напояване, за да предотвратите преовлажняване, натрупване на соленост и неефективно използване на водата.
• Инвестирайте в технологии за мониторинг на влажността на почвата, за да съобразявате подаването на вода с нуждите на лозята.

• Използвайте гипс или добавки от органични вещества, за да управлявате засолените почви и да поддържате производителността.
• Насърчаване на ефикасни напоителни системи, за да се сведе до минимум натрупването на сол.

• Извършвайте редовни тестове на почвата, за да следите промените в pH, солеността, органичните вещества и нивата на хранителните вещества.
•  Инвестирайте в научни изследвания за разработване на нови методи и инструменти за управление на почвите, съобразено с климата.

1. Агриволтаици: Този иновативен подход съчетава селското стопанство и фотоволтаичните (PV) панели. Например, Sun’Agri във Франция е внедрила агроволтаични системи в лозя, където слънчевите панели осигуряват сянка на лозята. Това намалява нуждата от вода с 12-34 % по време на горещините и може да подобри качеството на гроздето чрез увеличаване на антоцианите и киселинността.
2. Слънчеви панели на покривите на винарските изби: Много винарски изби инсталират соларни панели на покривите си, за да генерират възобновяема енергия за дейността си. Това помага да се компенсира потреблението на енергия и да се намали зависимостта от невъзобновяеми източници.

1. Вятърни турбини: Някои винарски изби са инсталирали вятърни турбини, за да използват вятърната енергия за нуждите си от електричество. Това е особено ефективно във ветровити региони и може значително да намали въглеродния отпечатък на винарната.
2. Проекти за възобновяема енергия в общността: В някои региони винарските изби участват в общностни проекти за възобновяема енергия, при които множество заинтересовани страни споделят ползите от възобновяемата електроенергия. Участието в общностни проекти за възобновяема енергия позволява на винарните да сведат до минимум своя въглероден отпечатък и същевременно да оптимизират използването на лозовите площи (например да ги използват за лозарство, а не за инсталиране на вятърни турбини).

• Създайте екип: Сформирайте екип, съставен от представители на различни отдели (напр. лозарство, винопроизводство, поддръжка).
• Определяне на целите: Определете конкретните цели на одита (напр. идентифициране на потоците отпадъци на всеки етап от процеса, количествено определяне на отпадъците и видовете отпадъци, намиране на възможности за намаляване).

• Определяне на видовете отпадъци: Категоризирайте отпадъците, генерирани на всеки етап от процеса (напр. гроздови джибри, чепки, опаковъчни материали, отпадъчни води).
• Картографиране на потока от отпадъци: Проследявайте движението на отпадъците от генерирането им до изхвърлянето им.

• Събиране на данни: Измерване на обема и теглото на всеки вид отпадък за определен период от време.
• Записване на констатации: Документирайте данните в структуриран формат (напр. електронна таблица).

• Анализирайте тенденциите: Идентифицирайте моделите и тенденциите в генерирането на отпадъци.
• Оценка на въздействието: Оценяване на екологичното и икономическото въздействие на отпадъците, включително разходите за обезвреждане/обработка на отпадъците.

• Изготвяне на доклад: Обобщете констатациите, подчертайте основните области за подобрение и предложете препоръки.
• Споделете констатациите: Представете доклада на заинтересованите страни (напр. други служители на винарната, собственици, други професионалисти от лозаро-винарския бранш, екологични НПО) и обсъдете потенциалните действия.

• Обсъждане на резултатите: Проведете среща с одиторския екип и заинтересованите страни, за да разгледате констатациите.
• Определяне на приоритетите на действията: Идентифицирайте най-критичните области за намаляване на отпадъците, за да постигнете определените приоритети за управление на отпадъците.

• Поставяне на цели: Определете ясни, измерими цели за намаляване на отпадъците (напр. намаляване на отпадъците от гроздови джибри с 20% в рамките на една година).
• Разработване на механизми за мониторинг: Представете ясно описание на начина, по който ще бъде наблюдавано изпълнението на всяка цел, и от кого.

• Определяне на съответните стратегии за намаляване на отпадъците в съответствие с целите за управление на отпадъците. Такива дейности може да включват:
  • Компостиране: Прилагане на програми за компостиране на гроздови джибри и други органични отпадъци.
  • Рециклиране: Създайте програми за рециклиране на опаковъчни материали и други рециклируеми материали.
  • Намаляване/предотвратяване на отпадъците: Идентифицирайте областите, в които генерирането на отпадъци може да бъде намалено/предотвратено изцяло чрез оптимизирани производствени практики.
  • Пречистване на отпадъчни води: Инвестирайте в системи за пречистване на отпадъчни води, за да рециклирате водата за напояване.
• Възлагане на отговорности: Определете членове на екипа, които да отговарят за изпълнението на конкретни действия.
• Оценка на разходите за прилагане на стратегии за намаляване на отпадъците: Преценка дали ще е необходимо допълнително финансиране за прилагане на стратегиите за намаляване на отпадъците. Ако някои от стратегиите са свързани с разходи, направете оценка на рентабилността на стратегиите за намаляване на отпадъците и дайте приоритет на изпълнението на тези с най-висока рентабилност.
• Обучение на служителите: Информирайте служителите за плана за действие за управление на отпадъците. Обучете служителите на дейности за намаляване на отпадъците и правилно разделяне на отпадъците.

• Показатели за проследяване: Редовно наблюдавайте генерирането на отпадъци и го сравнявайте с базовите данни и с поставените цели за управление на отпадъците.
• Регулиране на стратегиите: Направете корекции в плана за действие въз основа на напредъка и обратната връзка.