Този модул за обучение разглежда сложната връзка между производството на вино, географските региони и нарастващото въздействие на изменението на климата върху лозаро-винарския сектор. Участниците ще започнат с изучаване на основите на лозарството, като ще научат как местоположението на лозята, климатът и почвата влияят върху характеристиките на произвежданото вино. Оттам пътуването се разпростира върху глобалния пейзаж на виното, като се изследва как основните винарски региони – в страните партньори на проекта WINE, в останалата част на Европа и света – произвеждат различни стилове вино, оформени от техния уникален тероар. Накрая модулът завършва със задълбочено разглеждане на влиянието на климатичните промени върху лозарските райони и методите на производство. В края на модула участниците не само ще разберат как се прави вино и откъде идва, но и ще придобият критична представа за новите предизвикателства, пред които е изправена винарската индустрия в настоящия контекст.

Модулът е структуриран в три ключови раздела, които съчетават теория и практически познания:

Територията не е само физическото място, където растат лозята, но и комплекс от природни и човешки фактори. Разбирането на особеностите на тероара позволява да се изберат най-подходящите лозя, да се оптимизират техниките на отглеждане и да се подобри качественият добив на продукцията.

Почвата е един от основните стълбове на лозарството, тъй като влияе пряко върху растежа на лозата, качеството на гроздето и характеристиките на виното.

Не всички почви са подходящи за отглеждане на лозя и всеки сорт лози изисква почви със специфични характеристики. Почвата играе решаваща роля, действайки като резервоар на вода и минерали, необходими за растежа на растенията. Любопитно е, че лозята виреят по-добре на по-малко плодородни почви, отколкото на по-богати. Една и съща лоза може да даде грозде с различни свойства в зависимост от вида на почвата, в която се отглежда. Корените на лозата абсорбират хранителни вещества от почвата, които влияят на вкуса и качеството на виното. Тези елементи идват от култивирания повърхностен слой и се определят от геологията на региона.

Сред основните характеристики на почвата, подходяща за лозя, е дренажът, който е от съществено значение, за да се предотврати прекомерното наводняване на корените. Наличието на минерални соли също е от основно значение. При описанието на почвата се вземат предвид два ключови аспекта: текстура и химичен състав.

Текстурата, размерът на зърната или структурата се отнасят до устройството на различните твърди частици, като пясък, льос и глина. Тези компоненти имат различен диаметър на частиците и тяхната функционалност на агрономическо ниво е различна. Скелетът на почвата е съставен от най-едрите частици (диаметър > 2 mm) и представлява мрежа, която е запълнена от фината почва, която представлява текстурата и е останалата част от почвата, съставена от по-малки частици (диаметър < 2 mm). От гледна точка на текстурата почвите могат да се разделят на:

Следователно идеалните почви от агрономическа гледна точка са тези, които балансират трите компонента, със съдържание на глина не повече от 20-25%.

Химичният състав на почвата е от съществено значение за изхранването на лозята. Елементи като азот, фосфор, калий, калций и магнезий са от основно значение за здравето на растенията и метаболизма на гроздето.

Почвите, които са идеални за лозарството, също съдържат предимно варовик, мергели, шисти и глини.

– Варовикът, т.е. калциев карбонат, е ключов компонент, който се среща в повечето почви. Той произхожда от разлагането на организми, които притежават варовикови структури, като черупки или скелети. Тази минерализация води до образуването на варовикови седименти, които се натрупват върху големи площи от почвата.

– Мергелите са седиментни скали, които съчетават глинена съставка с карбонатна част, обикновено състояща се от калциев карбонат (калцит) или смес от калциев карбонат и магнезий (доломит). Мергелните седименти са широко разпространени в световен мащаб, особено в райони, които някога са били морски или езерни.

– Шистите са средно до едрозърнести метаморфни скали, които се характеризират със способността си лесно да се разпадат на тънки слоеве. Те се образуват от трансформацията на глина, подложена на високи налягания и температури, които карат кристалите на силициев диоксид да се ориентират в определена посока, създавайки шистови равнини.

– Глините са много фини седименти, съставени главно от глинести минерали, т.е. алуминосиликати. Тяхното образуване се случва чрез излугване на скали, съдържащи тези минерали, последвано от дълъг трансфер в езерни, морски или лагунни среди през отминали геологични епохи.

Лозата е растение което е особено чувствително към времето. Уязвима е както на прекомерна топлина през лятото, така и на пролетни мразове. Освен това се нуждае от добро изложение на светлина и малко валежи. Географските райони, които отговарят на тези изисквания, са в диапазон на географска ширина от 30° до 50° северна ширина и от 30° до 40° южна ширина. Въпреки това, има изключения поради променливи фактори, които влияят на винените реколти.

Местоположението и изложението на лозята са решаващи елементи за оптимизиране на условията за отглеждане на лозята и гарантиране на качеството на реколтата.

Могат да се разграничат два биологични цикъла: жизнен цикъл, който се отнася до възрастта на растението, и годишен цикъл, който се отнася до неговите етапи на развитие през годината.

Формирането на лозите засяга отглеждането и управлението на редовете лози, включително организацията на растенията и структурите, използвани за поддържане и насочване на техния растеж. Различните конфигурации и физически структури, приети като подпорни конструкции, перголи и редове, позволяват на лозите да се развиват по подреден начин, улеснявайки селскостопанските интервенции като резитба, беритба и контрол на болестите. Тези системи също влияят на излагането на растенията на слънчева светлина и вентилация, основни фактори за узряването на гроздето и качеството на крайния продукт.

Основна класификация разграничава системи без и със подпорна конструкция. В първия случай говорим за ‘храстовидно’ формиране, характеризиращо се с независим растеж на лозата без подпори. В системите с кол се прави разграничение между тези, използващи живи колове, както в случая на ‘Alberate’, и тези с инертни колове, които включват всички модерни форми на формиране, обикновено използвани в съвременното лозарство.

При използване на инертни подпори за формиране на лозите, могат да се разграничат две основни конфигурации: тези, при които подпорната структура е разположена по оста на реда, и тези, при които е поставена между редовете. Първият случай включва шпалири (или контра-шпалири), които са съпроводени от различни методи за резитба. Тези видове на формиране, които произхождат от Франция и по-късно се разпространяват по целия свят, се считат за модерни системи. Във втория случай откриваме традиционни системи като перголи, навеси и други конфигурации, които също позволяват на лозите да растат радиално или напречно на редовете.

Основните начини на формиране на лози, които се използват, са следните:

• Характеристики: лозата се поддържа ниска и се реже във форма на храст. Не изисква подпорни конструкции.
• Предимства: идеално за горещ и ветровит климат поради ниското изложение; предпазва лозите от прекомерно слънце.
• Недостатъци: трудоемко за управление и не е подходящо за влажен климат, където липсата на вентилация може да насърчи болести.
• Типични райони: Средиземноморие, с бедни и сухи почви.

● Характеристики: Система с подновяващи се плодни пръчки (част от лозата, избрана по време на резитба, за да се осигури непрекъснато производство и подновяване на продуктивната структура на растението), с един или два хоризонтални клона, вързани към подпорни телове.
● Предимства: Подходящ за широк спектър от сортове грозде и терени; улеснява управлението на резитбата и контрола на добива.
● Недостатъци: По-висок риск от счупване при силни ветрове.
● Типични региони: Франция (Бургундия), Италия (Пиемонт, Тоскана).

● Характеристики: Постоянен клон (структурна част от лозата, която не се премахва по време на годишната резитба и служи като стабилна основа за развитието на растението през годините, нарича се още „кордон“) е разположен хоризонтално по телта; издънките растат вертикално от възлите.
● Предимства: Улеснява механичното подрязване; осигурява добро излагане на светлина и въздух.
● Недостатъци: Твърда система; изисква дълъг период на формиране за лозата.
● Типични региони: Широко използван в съвременните лозя по целия свят.

● Характеристики: Плодните пръчки растат върху повдигната хоризонтална конструкция, образувайки навес.
● Предимства: Защита от прекомерно слънце и дъжд; позволява смесено отглеждане (напр. лози и зеленчуци).
● Недостатъци: Сложна поддръжка; може да намали качеството на гроздето при много влажен климат.
● Типични региони: Трентино-Алто Адидже, Япония.

● Характеристики: Подобно на перголната система, но плодните пръчки растат върху хоризонтална мрежа, поддържана от колове. Гроздовете са окачени за лесна беритба и обширно засенчване на почвата.
● Предимства: Подходящо за високо производство; осигурява защита от слънце.
● Недостатъци: Изисква много труд; високи разходи за поддръжка.
● Типични региони: Апулия, Сицилия, Испания.

● Характеристики: Системата GDC включва растеж на лозите върху два успоредни хоризонтални кордона, създавайки „двойна решетка“ от растения.
● Предимства: Добро излагане на слънце и аерация, улеснява беритбата и подобрява качеството на виното.
● Недостатъци: Високи разходи за инсталиране и управление.
● Типични региони: Използва се в Италия (Сицилия, Южна Италия), Калифорния и други топли, сухи райони.

● Характеристики: Лозите са разположени вертикално по подпорни телове.
● Предимства: Улеснява достъпа за механизирана беритба и фитосанитарни обработки; отлично излагане на слънце.
● Недостатъци: Не винаги е подходящ за бедни почви или ветровити райони.
● Типични региони: Интензивни лозя в Европа и Новия свят.

● Характеристики: Лозата се реже във форма на бокал или чаша, без подпори.
● Предимства: Устойчивост на вятър; идеално за сух климат.
● Недостатъци: Не е оптимално за механизация.
● Типични региони: Испания, Южна Италия.

Винопроизводството е процесът на превръщане на гроздовата мъст във вино, който обхваща всички етапи на производство от прибирането на реколтата до крайния продукт, готов за пускане на пазара. Всеки етап включва различни оперативни решения, направени от винопроизводителя или енолога, в зависимост от суровината (събраното грозде) и желания краен продукт. Този избор спомага за определяне на характеристиките на виното в рамките на ограниченията, определени от вида вино, което се произвежда, и разпоредбите, които регулират неговата класификация.

Производството на червени вина включва продължителен контакт между мъстта и ципите, както преди, по време, така и след алкохолната ферментация, използвайки процеса на мацерация. Това позволява селективното извличане на най-ценните вещества, съдържащи се в ципите. Въпреки че този метод на винопроизводство традиционно се използва за производство на червени вина, той се прилага и при създаването на някои видове бели вина, известни днес като „оранжеви вина“, които придобиват различни нюанси на цвят поради продължителния контакт с ципите. За производството на червени вина гроздето трябва да се бере в пълна зрялост, когато фенолните съединения в ципите и семките са правилно узрели. Ако фенолните съединения не са узрели, съществува риск от получаване на танини (естествени съединения, открити в растенията, особено в ципите, семките и стъблата, известни със своята стипчивост, усещане, предимно в областта на езика и небцето), които са груби и зелени, и които няма да се развият нито по време на отлежаване в избата, нито в бутилката. Следователно правилното узряване е от съществено значение, за да се избегне наличието на стипчиви и неразвиващи се танини. В зависимост от вида на червеното вино, което трябва да се произведе – дали е предназначено за млада консумация, средно отлежаване или дълго отлежаване – датата на беритба и техниките на винопроизводство могат да варират. За вина, предназначени за дълго отлежаване, внимателното планиране по време на засаждането на лозята е от решаващо значение, тъй като не всички сортове грозде са подходящи за производство на вина, които могат да издържат на дълги периоди на отлежаване, като същевременно поддържат или подобряват своите органолептични качества. След евентуално отделяне на чепките и смачкване на гроздето, ферментационната вана се пълни, за да започне ферментацията.

Винификацията на бели вина обикновено се състои в незабавното отделяне на ципите и семките на гроздето от мъстта преди алкохолната ферментация, избягвайки извличането на фенолни вещества. Този метод се използва за производството на бели вина, розета и някои бели вина от червено грозде, като Пино Ноар за пенливи вина. Качеството на белите вина зависи от беритбата, която трябва да се извърши, когато гроздето е ароматно узряло, но все още кисело, с ниско pH и без пълна финолна зрялост. След беритбата гроздето се пресова, за да се отдели сокът от ципите. Ферментацията протича при контролирана температура (между 15 и 20°C), за да се запазят ароматите. В края виното се избистря и се обработва със серен диоксид, за да се предотврати окисляване и да се спре малолактичната ферментация. Някои бели вина се отлежават в дърво, но повечето се оставят да отлежат за кратко време в избата, за да се подчертаят техните свежи и плодови нотки.

Производството на розе се осъществява главно чрез метода на винификация на бели вина, но от червено грозде. Гроздето се оставя да мацерира за променлив период от време, който в случая на розетата трае от няколко часа до максимум два дни, през което време се извличат ароматни вещества и антоцианини, които придават розовия цвят. Интензивността на цвета зависи от сорта грозде и продължителността на контакта с ципите. Когато цветът достигне желания нюанс, ципите се отделят от мъстта, която продължава ферментацията без тях. Друга техника е „sаignée“, при която гроздето първоначално се обработва за червена винификация. След няколко часа 5-10% от богатата на антоцианини течност се отстранява и отделя, за да продължи ферментацията без ципите, докато останалата част от мъстта продължава винификацията като червено вино. Розетата, получени с тази техника, обикновено имат по-интензивен цвят, в зависимост от времето на контакт с ципите.

Юридическото определение за пенливо вино е дадено в Приложение VII, част II, на Регламент (ЕС) № 1308/2013. Според този регламент, пенливото вино е продукт:

а) получен чрез първична или вторична алкохолна ферментация от прясно грозде, от гроздова мъст или от вино;
б) който при отварянето на съда отделя въглероден диоксид, получен изключително от ферментацията;
в) при който налягането на разтворения въглероден диоксид, в затворени съдове и при температура при 20°C, е не по-никсо от 3 бара (3,5 бара за качествени пенливи вина); както и
г) при който общото алкохолно съдържание на ферментационните смеси, предназначени за производството му, не са по-ниско от 8,5% (9% за качествени пенливи вина).

Важно е да се прави разлика между естествено пенливи вина, както е определено по-горе, и изкуствено газирани вина, които се произвеждат чрез добавяне на въглероден диоксид. Два основни метода за производство на естествено пенливо вино са Класическият метод, който включва вторична ферментация в бутилката, и Методът Мартиноти или Шармат, който се провежда в херметизиран автоклав.

Основната им цел е да ферментират, отлежават и правилно съхраняват виното по време на различните етапи от процеса на винопроизводство. Съществуват различни видове съдове за вино, всеки със специфични характеристики в зависимост от етапа на производство, в който се използват, и вида вино, предназначено за производство.

Винените тапи са основен елемент за запазване и защита на виното, като гарантират, че съдържанието на бутилката остава запечатано и защитено от външни замърсители като кислород. Освен това, тапите помагат за запазване на органолептичните качества на виното по време на отлежаване. Съществуват различни видове тапи, всяка със специфични характеристики, които влияят на запазването на виното. Основните видове тапи са:

Естествената коркова тапа е най-традиционната и широко използвана за качествени вина, особено тези, предназначени за отлежаване. Тя се извлича от кората на корковия дъб. Високо ценена е поради следните причини:

Дишане: коркът позволява лека оксигенация, която помага на виното да узрее с времето, подобрявайки неговите органолептични качества.

Еластичност и способност за запечатване: коркът може перфектно да се адаптира към гърлото на бутилката, създавайки херметично уплътнение.

Издръжливост: добрата коркова тапа, ако се съхранява правилно, може да издържи десетилетия, без да компрометира качеството на виното.

Въпреки това, коркът има някои недостатъци, като например риска от „корков дефект“, който може да промени отрицателно аромата на виното, придавайки му плесенясала или влажна миризма.

Синтетичната коркова тапа е алтернатива на естествената коркова тапа и е направена от пластмасови или полимерни материали, като полиетилен или акрил. Тези тапи все по-често се използват за вина, които не са предназначени за дълго отлежаване. Предимствата на синтетичната коркова тапа включват:

Еднородност и надеждност: те не са податливи на дефекти, осигурявайки по-предсказуеми резултати.

Лесно производство и по-ниска цена: те са по-евтини за производство в сравнение с естествените коркови тапи.

Подходящи за млади вина: синтетичните коркови тапи не позволяват същото ниво на обмен на

кислород като естествените коркови тапи, което означава, че не насърчават еволюцията на виното с времето. Въпреки това, те са идеални за вина, предназначени за бърза консумация.

Винтовата капачка е тип метално затваряне, което се навива върху бутилката. Тя се използва широко в чужбина и става все по-популярна за вина, които не са непременно предназначени за млада консумация, благодарение на многобройните експерименти, проведени от 90-те години на миналия век, които показват, че винтовите капачки позволяват обичайното отлежаване на качествени вина при значително по-ниски разходи и рискове от корка. Предимствата на винтовите капачки включват:

Херметично запечатване: осигурява перфектно запечатване и предотвратява проникването на кислород, запазвайки ароматните и свежи характеристики на виното.

Липса на дефекти: тъй като не е естествена, няма риск от дефекти като „корков дефект“. Лесно отваряне: не е необходим тирбушон, което го прави удобно за потребителите.

Въпреки това, винтовите капачки не са идеални за вина, предназначени за дългосрочно отлежаване, тъй като не позволяват същата постепенна оксигенация, която осигурява коркът.

Стъклените тапи за вино са модерна, елегантна алтернатива с пластмасово или гумено уплътнение за сигурно затваряне. Те предлагат:

Чистота: няма риск от корков дефект, запазвайки оригиналните вкусове на виното.

Херметично запечатване: предотвратява окисляването, поддържайки свежестта. Многократна употреба: лесни за отстраняване, повторно поставяне и рециклиране.

Въпреки че са устойчиви и стилни, те са по-скъпи и по-малко подходящи за отлежаване поради липсата на микрооксигенация.

Fisar, Il Sommelier, volume 1° livello.

www.quattrocalici.it
https://www.triplea.it/it/
https://losaicheilvino.it/
www.wsetglobal.com

Допълнителни ресурси за in-deep level:

Jamie Goode (2022), The science of wine: from vine to glass, University of California Press

https://www.youtube.com/watch?v=xNlZS4sW7Wc
https://www.youtube.com/watch?v=2PIvfUvlBvg

Сортове грозде, характеристики на тероар, ключови наименования за основните винарски региони в:

-България, Италия, Испания, Белгия, Люксембург, Норвегия.

-Останалата част от Европа: Франция, Португалия, Германия.

-Останалата част от света: Южна Африка, Калифорния, Австралия, Чили

България има дълга история на лозарство и винопроизводство, която датира от над 3000 години, благодарение на благоприятни почви и климат, които подпомагат отглеждането както на бели, така и на червени сортове грозде. Въпреки историческите предизвикателства като османското владичество и филоксерата (вредител, който напада корените на Vitis viniferа), страната преживява период на голямо производство през 80-те години на 20-ти век, през който е един от водещите производители на вино в света.

След падането на комунистическия режим, секторът претърпява спад. Въпреки това, от 2000-те години насам, се наблюдава възраждане, благодарение на европейското финансиране, новите технологии и фокуса върху местните сортове. България е установила две защитени географски указания (ЗГУ), и се полагат усилия за създаване на нови винени региони, които по-добре отразяват регионалното разнообразие на страната. Съвременното производство се характеризира с малки и средни винарни, които популяризират както местни, така и международни сортове, като същевременно насърчават винения  туризъм. 

България има пет обособени винени региона:

1. Дунавска равнина (Северна България)
2. Черноморски (Източна България)
3. Розова долина (Централна България)
4. Тракийска низина (Южна България)
5. Долината на Струма (Югозападна България)

Виненият регион Дунавска равнина се намира в северната част на България и е една от основните защитени географски указания (ЗГУ) в страната. Той обхваща около 30 000 хектара лозя, въпреки че точният размер може да варира с времето поради нови насаждения и модернизация на културите.

Черноморският винен регион обхваща приблизително 25 000 хектара лозя, покриващи както северната, така и южната част на българското черноморско крайбрежие. Влиянието на Черно море придава отличителен характер на вината от този регион, с жива киселинност и лека минералност. Комбинацията от климат, почва и местни сортове прави Черно море един от най-интересните винени региони в България, особено ценен за качеството на белите вина и изследването на местните традиции.

Розовата долина е уникален регион в Централна България, известен с благоприятния си климат и отличителния характер на вината. Районът е известен със своето биоразнообразие и културната си връзка с отглеждането на рози, което се отразява и във вината, известни с деликатните си флорални аромати. Регионът обхваща около 20 000 хектара лозя, като производството е разделено между червени и бели сортове.

Тракийската низина е исторически свързана с винопроизводството, датиращо от древни времена, което я прави един от най-старите винени региони в Европа. Сортът Мавруд, символ на региона, представлява сърцето на българското винопроизводство поради своята интензивност и потенциал за отлежаване. Комбинацията от почва, климат и традиции прави Тракийската низина един от най- престижните винени региони в България, международно ценен за своите плътни червени вина и изследването на местните сортове. Тя е най-големият винен регион в България, с над 70 000 хектара лозя, разделени между червени и бели сортове.

Долината на Струма е уникална със своя тероар и с отглеждането на местния сорт Широка Мелнишка лоза, един от най-старите и отличителни сортове грозде в България. Този сорт произвежда червени вина със силен и пикантен характер, отразяващи топлия климат и богатите на минерали почви на региона. Благодарение на географското си разположение и качеството на виното, долината на Струма е призната за един от най-обещаващите винени региони в България, с нарастващ интерес на международните пазари. Долината на Струма обхваща около 15 000 хектара лозя, концентрирани предимно в ниските части на долината и околните хълмове.

Италия, известна от древни времена като Енотрия (земя на виното), се гордее с винопроизводствена история от над 4000 години. Гърците и етруските въвеждат отглеждането на грозде, докато римляните усъвършенстват техниките и разпространяват винената култура. През Средновековието манастирите запазват лозарството, а през Ренесанса италианските вина придобиват престиж благодарение на благородническите дворове. През 19-ти век филоксерата опустошава лозята, но лозарството се възстановява чрез присаждане върху устойчиви американски подложки. 20-ти век бележи възраждане, с нарастващ акцент върху качеството и диверсификацията. През последните десетилетия техническите иновации като контрол на температурата при ферментация и създаването на етикети DOC и DOCG трансформират индустрията. Днес Италия е най-големият производител на вино в света, с 60 милиона хектолитра годишно производство и 700 000 хектара лозя, покриващи цялата страна. Италианските региони се гордеят с изключително разнообразие, благодарение на уникалните климати и почви. Някои от най-международно известните региони включват:

1. Пиемонт
2. Ломбардия
3. Тоскана
4. Трентино-Алто Адидже
5. Венето
6. Кампания
7. Сицилия

Пиемонт е един от най-известните винени региони в Италия, известен със своята вековна винопроизводствена традиция и разнообразието от терени, които предлага. Разположен в северозападния ъгъл на страната, този регион е известен със своите планински пейзажи, хълмове и плодородни равнини.

Ломбардия, регион, разположен в Северна Италия, е известен със своето разнообразие от пейзажи и висококачествено производство на вино. Неговите хълмове и езера създават идеален микроклимат за лозарство.

Венето е един от най-прочутите и плодородни винени региони в Италия. Разположен в североизточната част на страната, той е известен с разнообразието си от почви и с традициите си във винопроизводството, които датират от миналото.

Трентино-Алто Адидже е регион за производство на вино, който съчетава италианско и австрийско влияние и се намира в североизточна Италия. Неговите планини и хълмове осигуряват идеална среда за висококачествено лозарство.

Тоскана е един от най-престижните винарски региони на Италия, известен в цял свят с качеството на своите вина и спиращите дъха пейзажи на своите хълмове.

Кампания е един от най-старите винарски райони в Италия с традиции, датиращи от времето на древните римляни. Благоприятното местоположение между морето и планините предлага разнообразие от почви и микроклимат.

Сицилия е един от най-интересните региони за лозарство с традиции в областта на виното, които датират от древността. Разположението на острова в Средиземно море благоприятства разнообразното лозарство.

Лозарството на Иберийския полуостров започва с финикийците около 1100 г. пр.н.е., последвани от гърците, които въвеждат нови техники и сортове грозде през 6-ти век пр.н.е. Римляните засилват производството и износа, но с падането на Римската империя и арабското нашествие,

производството намалява в ислямските райони, докато процъфтява в християнските кралства благодарение на манастирите и Камино де Сантяго. Реконкистата в края на 15-ти век улеснява разширяването на лозарството в цяла Испания, която придобива международна известност.

Филоксерата от 19-ти век опустошава европейските лозя, но също така стимулира модернизацията в Испания. Създаването на първите наименования за произход през 1930 г. и влизането на Испания в Европейския съюз през 1986 г. допринасят за международното признание на испанските вина. Днес Испания е един от най-големите производители и износители на вино, с широка гама от наименования и местни сортове грозде.

Испанското лозарство може да бъде разделено на седем основни региона:

1. Галисия: Известна с бели вина като Албариньо и някои червени сортове.
2. Средиземноморско крайбрежие: Известно с Кава и Приорат, с много други забележителни региони.
3. Долината на Ебро: Отлична за червени вина, особено Темпранийо, особено в Риоха.
4. Долината на Дуеро: Дом на Рибера дел Дуеро и белите вина от Вердехо от Руеда.
5. Централно плато: Сух, слънчев климат, доминиран от Ла Манча, най-големият винен регион в света.
6. Андалусия: Дом на Шери и други сладки и червени вина.
7. Острови: Уникални вулканични вина от Канарските острови и солени вина от Балеарските острови.

Галисия, разположена в северозападната част на Испания, е известна с производството на свежи и ароматни бели вина, благодарение на близостта си до Атлантическия океан и плодородните почви. Това е традиционен и очарователен регион, характеризиращ се с малки терасирани лозя.

Този регион включва области като Каталуния, Валенсия и Мурсия, разположени по протежение на източното крайбрежие на Испания. Винопроизводството тук е повлияно от топлия климат и близостта до Средиземно море.

Долината Ебро, която включва региони като Риоха, Навара и Арагон, е един от най-важните лозаро- винарски райони в Испания, известен с елегантните си и сложни червени вина.

Този регион включва известната Рибера дел Дуеро, разположена по поречието на река Дуеро. Той е известен с производството на някои от най-престижните червени вина в Испания.

Централното плато, включително региони като Кастилия-Ла Манча, е обширна централна равнина на Испания. Тук се произвежда значително количество вино, като се обръща все повече внимание на качеството.

Андалусия, разположена в южна Испания, е известна със своите сладки и подсилени вина, като прочутото Шери.

Балеарските и Канарските острови имат уникална винарска традиция, повлияна от техния климат и вулканични почви.

Белгия, известна с бирата, пържените картофи и шоколада си, също има и друга, по-малко известна традиция във винопроизводството. Лозарството датира от римско време, но преживява възходи и падения поради събития като „Малката ледникова епоха“, въвеждането на картофа и световните войни. Възраждането на белгийското винопроизводство започва след Втората световна война, но едва от 90-те години на миналия век, с напреднали технологии и изследвания, производството значително се подобрява, надхвърляйки един милион литра до 2015 г. Белгийските лозя обикновено са малки и произвеждат главно пенливи вина (45%) и бели вина (41%). Нараства вниманието към устойчиви на климата сортове като Йоханитер и Соларис, както и към устойчиви практики. Изменението на климата подпомага разширяването на лозарството, като площите на лозята се увеличават от 72 хектара през 2012 г. до 343 хектара през 2023 г. Вкусът на белгийските вина се е развил от цитрусови нотки до екзотични вкусове като личи и ананас, въпреки че неравномерните климатични условия все още представляват предизвикателства. Основните винени региони в Белгия са главно в южните и източните части на страната, където климатът е по-благоприятен за отглеждане на лозя. Ключовите региони са:

1. Валония
2. Фландрия
3. Брюксел и околностите

Валония, разположена в южната част на Белгия, е нововъзникващ винен регион с континентален умерен климат и нарастващ фокус върху качеството на виното. Регионът е известен с производството както на пенливи, така и на тихи вина, както бели, така и червени.

Фландрия, разположена в северната част на Белгия, има сравнително млада, но динамична винопроизводствена сцена, известна с висококачествените си пенливи вина и ароматни бели вина. Регионът се отличава с иновативния си подход и използването на устойчиви сортове.

Регионът на Брюксел, заедно с околните райони, има традиция в производството на вино, фокусирана върху дребномащабно, висококачествено производство, често свързано с местното историческо и културно наследство.

Лозарството в Люксембург има древни корени, датиращи от римско време, когато лозата е въведена за местна консумация и търговия по река Мозел. През Средновековието монасите разширяват лозята и въвеждат напреднали техники, полагайки основите на винарската индустрия. През 19-ти век филоксерата опустошава лозята, но устойчиви сортове позволяват възстановяване. През 1991 г. създаването на наименованието Crémаnt de Luxembourg дава тласък на пенливите вина на Люксембург, повишавайки международния профил на региона. Долината на Мозел, с нейния полуконтинентален климат и разнообразни почви, е в сърцето на винарското производство на Люксембург.

Долината на Мозел в Люксембург е един от най-престижните и исторически винени региони на страната, разположен по река Мозел, която тече през Франция, Германия и Люксембург. Районът е известен с производството на свежи и ароматни бели вина, както и на висококачествени пенливи вина.

Норвегия, традиционно известна с впечатляващите си пейзажи и суровия си климат, се превръща в нова територия за лозарството. Въпреки че нейната история на винопроизводство е все още в ранен етап, изменението на климата, заедно с решителността на местни и международни пионери, позволи раждането и развитието на винарска индустрия в страна, някога смятана за неподходяща за отглеждане на лозя. Този казус изследва как изменението на климата е създало нови възможности за лозарство в Норвегия и как норвежката винарска общност се възползва от тези условия.

Франция е една от най-исторически значимите страни производителки на вино в света, с лозарска традиция, датираща от римско време. Разнообразният климат, тероар и вековният опит във винопроизводството на страната са я превърнали в световен еталон за качествени вина. Франция е дом на някои от най-престижните винени региони, като Бордо, Бургундия и Шампан, и е допринесла за развитието на много класически сортове грозде, включително Каберне совиньон, Мерло, Шардоне и Пино ноар. Френското лозарство се е развивало през вековете, преодолявайки предизвикателства като филоксерата през 19-ти век и икономически кризи, но въпреки това остава крайъгълен камък на световното производство на вино. Днес Франция е един от най-големите производители на вино в света, с над 750 000 хектара лозя. Френските вина са защитени от системата Appellаtion d’Origine Contrôlée (AOC), гарантираща високи стандарти за качество и автентичност.

Основните винени региони на Франция са:

Португалия има богата лозарска история, която датира от древни времена, с традиции във винопроизводството, повлияни от финикийците, римляните и маврите. Страната е известна със своите разнообразни тероари, местни сортове грозде и уникални техники за винопроизводство. Португалия придоби международно признание за своите подсилени вина, особено Порто и Мадейра, но през последните десетилетия нейните трапезни вина също спечелиха световно признание. Със силен стремеж към качество и иновации, Португалия произвежда вина, които варират от свежи, ароматни бели до плътни, структурирани червени. Днес страната има около 250 000 хектара лозя, с голямо разнообразие от микроклимати и почви, допринасящи за отличителните характеристики на нейните вина.

Основните винени региони на Португалия са:

Лозарството в Южна Африка има история, която датира от 17-ти век, когато холандски заселници, под ръководството на губернатор Ян ван Рибек, засаждат първите лозя през 1659 г. в региона на нос Добра Надежда. Благоприятният климат и разнообразните почви позволяват развитието на лозарството, първоначално произвеждащо вино за местна консумация и за снабдяване на кораби, пътуващи на изток. Въпреки това, през 18-ти век южноафриканските вина започват да придобиват известност, особено поради качеството на трапезните вина и подсилените вина, като Мускат и Порто. През 19-ти век южноафриканското лозарство се сблъсква с предизвикателства като филоксерата, но производството на вино продължава да расте, с въвеждането на европейски сортове грозде като Каберне совиньон и Шардоне. След края на апартейда през 1994 г. Южна Африка преживява възраждане на лозарството, със силен заявка за качество, иновации и устойчивост. Съвременните техники за винопроизводство и подобренията в управлението на лозята доведоха до създаването на някои от най-добрите вина на африканския континент. Днес Южна Африка е един от водещите производители на вино в света, с около 100 000 хектара лозя, разпространени по атлантическото крайбрежие и вътрешните региони. Разнообразието от климати и почви позволява отглеждането на широк спектър от сортове грозде, от свежи, плодови бели до плътни, структурирани червени вина.

Основните винени региони на Южна Африка са:

Лозарството в Чили има история, която се корени в колониалния период, когато испанците пристигат през 16-ти век и въвеждат отглеждането на грозде. Първите лозя са засадени от испанските колонии в централните долини, където благоприятният климат и плодородните почви позволяват на лозарството да процъфтява. През следващите векове чилийската традиция във винопроизводството се засилва, също благодарение на вноса на европейски сортове грозде като Каберне совиньон, Мерло и Паис, които се адаптират перфектно към местните условия. През 19-ти век, с независимостта на Чили и разширяването на нейната икономика, чилийското лозарство навлиза във фаза на растеж, подкрепено от пристигането на европейски техники и знания за винопроизводството, особено от Франция. Въпреки това, чилийското лозарство претърпява период на стагнация през по-голямата част от 20-ти век, главно поради липса на инвестиции и ограничено разнообразие на сортовете грозде. Едва през 80-те и 90-те години на 20-ти век Чили започва да се очертава като един от водещите производители на вино в света, благодарение на въвеждането на съвременни техники за винопроизводство, диверсификацията на сортовете грозде и приемането на по-устойчиви практики. Страната придобива международен престиж благодарение на качеството на своите вина, със силен акцент върху международните сортове, но също и преоткриване на местни сортове. Днес Чили е един от най- големите износители на вино в света, благодарение на своите уникални климатични условия и разнообразието от тероари, които позволяват отглеждането на широк спектър от грозде.

Основните винарски региони на Чили са:

Лозарството в Австралия има сравнително млада история в сравнение с другите световни традиции за винопроизводство, но бързо придобива престиж за качеството на своите вина. Отглеждането на грозде е въведено от британски заселници през 1788 г., когато първият кораб, натоварен с лози, е докаран в Новия свят. Първите лозя са засадени в Сидни, но лозарството започва да процъфтява в по- южните региони на страната, като долината Хънтър. През 19-ти век австралийското лозарство се развива допълнително благодарение на вноса на европейски сортове грозде и приемането на усъвършенствани практики за винопроизводство, което позволява производството на висококачествени вина. Следващият век вижда разширяването на винарската индустрия, също благодарение на имиграцията на европейски винопроизводители, които донасят нови знания и техники. През 20-ти век австралийското лозарство претърпява значителна трансформация, преминавайки повече към масово производство. Въпреки това, от края на 80-те години на 20-ти век, се наблюдава възраждане на интереса към качеството, със силен акцент върху иновативни сортове грозде и методи. Австралийското лозарство е възприело голямо разнообразие от международни сортове грозде, като Шираз, Каберне Совиньон и Шардоне, и е развило свой собствен отличителен стил, който е направил вината му високо ценени в международен план. Днес Австралия е един от водещите производители на вино в света, с голям набор от винени региони, предлагащи изключително разнообразие от климати, почви и винени стилове.

Основните винарски региони на Австралия са:

Лозарството в Калифорния има сравнително млада история, но бързо се превърна в едно от най- важните и влиятелни в света. Отглеждането на лози е въведено от испански мисионери през 18-ти век, когато през 1769 г. отец Хуниперо Сера основава първата мисия в Сан Диего и започва да засажда лозя за производство на вино за литургия. Испанските мисионери продължават да разширяват лозята по крайбрежието на Калифорния и лозарството бавно се развива в мисиите, въпреки че първоначално е ограничено до религиозни цели. През 19-ти век, с пристигането на европейски имигранти, особено от Италия, калифорнийското лозарство претърпява значителна еволюция. Тези нови винопроизводители донасят европейски сортове грозде и усъвършенствани методи за винопроизводство. Калифорния започва да произвежда вина за търговска консумация и са идентифицирани най-обещаващите винени региони, като долината Напа и долината Сонома. В края на 19-ти век се наблюдава растеж на винарската индустрия, но също така е белязан от опустошителната епидемия от филоксера, която унищожава голяма част от калифорнийските лозя. Въпреки това, калифорнийското лозарство не спира. Индустрията бързо се възстановява благодарение на присаждането на лози върху устойчиви на филоксера американски корени. През 20-ти век, с въвеждането на съвременни технологии и нарастващ акцент върху качеството, Калифорния започва да придобива международна известност за своите вина. Винарската индустрия процъфтява и се диверсифицира, с особено внимание към производството на червени вина като Каберне совиньон, Пино ноар и Зинфандел, както и бели сортове като Шардоне и Совиньон блан. Международното изложение, като известната Парижка дегустация от 1976 г., спомага за утвърждаване на репутацията на Калифорния като един от най-добрите винени региони в света. През 20-ти век се наблюдава експлозия на производството на вино, придружена от нарастващ акцент върху устойчивостта и екологично чистите земеделски практики. Днес Калифорния е водещият производител на вино в Съединените щати и един от световните лидери, с разнообразие от винени региони и широка гама от стилове, от плътни, структурирани вина до свежи и ароматни.

Основните винарски региони на Калифорния са:

Fisar, Il Sommelier, volume 2° livello.
www.quattrocalici.it

Допълнителни ресурси за по-дълбоко ниво:
www.federdoc.com
www.wsetglobal.com

Harding J., Robinson J., Thomas Q.T., (2023), World Atlas of Wine

Климатът се отнася до средните атмосферни условия, измерени чрез дистанционно наблюдение от сателити или директни измервания, които се случват в дългосрочен план (приблизително тридесет години) в дадена област. В зависимост от обхвата на разглежданата територия можем да различим макроклимат, мезоклимат и микроклимат.

Изменението на климата е промяна на нормалното състояние на климата, установена чрез статистически симулационни модели и палеоклиматични изследвания (палеоклиматологията е научна дисциплина, която изучава климата на Земята и неговите промени през дългата история на планетата), която продължава за продължителен период от време (няколко десетилетия или повече). Тези промени могат да се дължат на естествени причини (вътрешни или външни, включително модулирането на слънчевите цикли, вулканични изригвания) или на изкуствени причини, които променят състава на атмосферата.

Климатичните промени се отнасят до дългосрочни модификации в климатичната система на Земята, включително вариации в температурите, моделите на валежи, честотата на екстремни метеорологични явления и други климатични параметри. Тези вариации могат да се случват в продължение на десетилетия, векове или хилядолетия.

В глобален мащаб климатичните промени в момента се характеризират с бързо затопляне на планетата. Това явление се приписва на повишената концентрация на парникови газове в атмосферата, ефект, усилен от човешката дейност.

Основните причини за изменението на климата могат да бъдат разделени на:

Според Междуправителствен панел за изменение на климата (IPCC), глобалната средна температура се е повишила с приблизително 1,1°C в сравнение с прединдустриалните нива (1850-1900 г.). 2023 година беше сред най-горещите, регистрирани някога, с екстремни събития като рекордно горещи вълни в Европа и Северна Америка.

Концентрацията на CO₂ надхвърли 420 ppm (части на милион) през 2023 г., ниво, което не е достигано през последните 800 000 години. Въпреки това, CO₂ не е единственият парников газ, отговорен за глобалното затопляне. Други парникови газове присъстват в по-малки количества, но могат да имат много по-силен затоплящ ефект.

Например, метанът (CH₄) е отговорен за 12% от въздействието на емисиите на парникови газове на ЕС през 2021 г. Освен това, антропогенни газове като флуорирани газове, използвани в промишлеността, могат да имат глобален затоплящ ефект хиляди пъти по-силен от CO₂.

Парниковите газове се срещат естествено в атмосферата, но човешките дейности значително допринасят за тяхното натрупване.

Фигура 2 – Средна годишна концентрация на CO₂ (ppm) в атмосферата

Арктическият лед се свива със скорост от 13% на десетилетие. През 2023 г. обемът на морския лед достигна едно от най-ниските нива в историята.

Топенето на ледовете в Гренландия и Антарктида допринася за покачването на морското равнище, което се е повишило с приблизително 20 см от 1900 г.

Фигура 3 – Годишна загуба или прираст на лед в метри в Гренландия

Картата показва годишната загуба или прираст на лед в Гренландия в метри. Светлосините области показват леко увеличение, докато оранжевите, червените и лилавите области показват загуби, вариращи от най-малките до най-значителните (до 10 метра годишно по крайбрежията).

© Smith et al. |Science

Фигура 4 – Годишна загуба или прираст на лед в метри в Антарктида

Картата показва годишната загуба или прираст на лед в Антарктида в метри. Светлосините области показват леко увеличение, докато оранжевите, червените и лилавите области показват степента на загубите, вариращи от незначителни до по-съществени (до 10 метра годишно по крайбрежията).

© Smith et al. |Science

Екстремните метеорологични явления са атмосферни феномени, които се случват с изключителна или неочаквана интензивност в сравнение с нормата за дадена географска област. Те обикновено са свързани с особено тежки метеорологични условия и могат да имат значителни последици за територията, общественото здраве, икономическите дейности, околната среда и обществото като цяло. Горещите вълни, ураганите и поройните дъждове стават все по-чести и интензивни в световен мащаб.

Както подчертава Il Bo Live на университета в Падуа (официалното онлайн списание на университета в Падуа), 2023 година беше символична година за нарастващата интензивност и честота на екстремните климатични явления, подчертавайки все по-осезаемите въздействия на изменението на климата в глобален мащаб. Някои от най-значимите събития включват:

Рекордни глобални температури: първите дни на юли 2023 г. регистрираха най-високите средни глобални температури, документирани някога, надхвърляйки 17°C за първи път, с връх от 17,23°C на 6 юли. Целият месец юли 2023 г. беше признат за най-горещия някога, с глобална средна температура 1,54°C по-висока от прединдустриалната епоха.

• Затопляне на Средиземноморието: през лятото повърхностните води на Средиземно море достигнаха температури до 30°C, надвишавайки средната юлска стойност с повече от 5°C, с тежки последици за морските екосистеми.
• Климатични аномалии в Южна Америка: въпреки зимата в Южното полукълбо, Южна Америка преживя безпрецедентна гореща вълна, която подчертава неравномерността на настоящите климатични модели.
• Екстремни събития в Италия: през 2023 г. Италия стана свидетел на поредица от аномални метеорологични явления, включително значителни поройни дъждове в Ломбардия, опустошителни наводнения като това в Емилия-Романя и многократни горещи вълни, засягащи главно централните и южните региони между юли и август.

Тези събития, някога считани за изключителни, се превръщат в „новото нормално“ поради изменението на климата. Според последния синтезен доклад на IPCC, човек, роден през 2020 г., ще е много по-вероятно да преживее екстремни събития в сравнение с неговите баби и дядовци, родени през 50-те и 60-те години на 20-ти век.

Освен това се подчертава, че изменението на климата не причинява появата на нови метеорологични явления, а значително увеличава тяхната честота и интензивност. Това означава, че събития като горещи вълни и наводнения, въпреки че винаги са съществували, сега се случват по-често и с по-голяма тежест.

https://www.focus.it/ambiente/natura/scioglimento-dei-ghiacci-le-perdite-degli-ultimi-16-anni
https://www.benjerry.it/whats-new/2020/11/extreme-weather-events
https://ilbolive.unipd.it/it/news/scienza-ricerca/dati-riscaldamento-globale-italia-2024-altro-anno
www.unric.org

Допълнителни ресурси за по-дълбоко ниво:

Poni S., Progettare e gestire il vigneto sostenibile in un’era di cambiamento climatico.
Dottori C., Come vignaioli alla fine dell’estate. L’ecologia vista da una vigna.
https://www.europarl.europa.eu/topics/it/article/20180703STO07123/statistiche-sul-cambiamento-climatico-in-europa
https://www.ipcc.ch/
https://www.ispionline.it/it/pubblicazione/fact-checking-i-cambiamenti-climatici-10-grafici-32170