МОДУЛ 2 - Опазване на околната среда и устойчиво винопроизводство
МОДУЛ 2
Опазване на околната среда и устойчиво винопроизводство
Въведение в модула
Модул 2: “ Опазване на околната среда и устойчиво винопроизводство“ изследва ключовата роля, която управлението на околната среда играе в съвременната винарска индустрия. Този модул има за цел да подобри разбирането на сложното взаимодействие между лозарството и факторите на околната среда, като се обръща специално внимание на устойчивите дейности, които могат да доведат до по-издръжливи и екологични методи за винопроизводство. Участниците ще се запознаят с най- новите стратегии и технологии в областта на устойчивото лозарство, ще научат за важни техники за управление на ресурсите и ще придобият практически познания за прилагането на тези методи в своите дейности. Този всеобхватен подход подготвя обучаемите да се справят ефективно с предизвикателствата, свързани с околната среда и ги подготвя да допринесат положително за глобалния стремеж към устойчиво развитие на околната среда при производството на вино.
Структура на модула
Учебен раздел 2.1 - Предизвикателствата на околната среда при винопроизводството
В този раздел се разглеждат настоящите предизвикателства, свързани с околната среда, пред които е изправена лозаро-винарската промишленост, като се акцентира върху прякото въздействие на изменението на климата, като например промени в температурата и необичайни валежи. Обсъжда се как тези промени влияят върху здравето на лозите и качеството на гроздето, както и върху регулаторните и пазарните екоизисквания към винарските изби.
Продължителност: 3 часа
Резултати от обучението: Участниците ще разберат промените в околната среда, които оказват влияние върху винопроизводството, и ще могат да определят как тези промени влияят върху здравето на лозата и качеството на гроздето.
Източници/Библиография
Допълнителни ресурси
Учебен раздел 2.2 - Техники за устойчиво земеделие
Този раздел се занимава с прилагането на устойчиви земеделски техники в лозарството. Той обхваща управлението на водите, опазването на почвите, използването на биологични и биодинамични методи и подходи за интегрирано управление на вредителите (ИУВ). Разглеждат се и иновациите в технологиите за устойчиво земеделие, за да се предоставят на учащите се съвременни решения, които могат да бъдат приложени в тяхната дейност.
Продължителност: 4 часа
Резултати от обучението: Участниците ще се научат да прилагат устойчиви селскостопански методи, които подобряват здравето на екосистемите и намаляват екологичния отпечатък на лозовите насаждения.
Източници/Библиография
Допълнителни ресурси
Учебен раздел 2.3 - Стратегии за управление на ресурсите
С акцент върху ефективното управление на ресурсите този раздел разглежда стратегиите за управление на природните ресурси, които са от решаващо значение за лозарството, включително водата, почвата и биологичното разнообразие. Темите включват иновативни подходи за опазване на водата, управление на енергията и комплексни методи за управление на отпадъците.
Продължителност: 5 часа
Резултати от обучението: Участниците ще придобият умения за по-ефективно управление на ресурсите в лозята, като се съсредоточат върху устойчивостта и рентабилността.
Източници/Библиография
Допълнителни ресурси
Учебен раздел 2.1 - Предизвикателствата на околната среда при винопроизводството
2.1.1 Въведение
Резултати от обучението: Участниците ще разберат промените в околната среда, които оказват влияние върху винопроизводството, и ще могат да определят как тези промени влияят върху здравето на лозата и качеството на гроздето.
Как изменението на климата влияе върху производството на вино?
Изменението на климата оказва все по-голямо влияние върху няколко аспекта на лозарството, включително фенологията на лозите, състава на гроздето и подходящите условия за отглеждане.
1. По-високи температури
1.1 Целият цикъл на растеж се случва по-рано.
Пъпкуването, цъфтежът, залагането на плодовете, вегетацията и прибирането на реколтата се случват средно с десет дни до две седмици по-рано, спрямо обичайното. По-високите температури по време на вегетацията затрудняват производителите да постигнат баланс на плодовите съединения (захар, киселини, танини), а оттам и на произведеното вино.
Снимки: Веселин Рашев, български винопроизводител
1.2 Пролетна слана
Зимите са значително по-меки, лозята често излизат от покой много по-рано, отколкото преди, което ги прави по-уязвими към измръзване. В някои региони се наблюдава тенденция на меки зими, последвани от внезапни застудявания в началото на пролетта, които унищожават уязвимите млади растения.
Снимка: Jérome Genée
1.3 Пожари
Пожарите са опустошителни за лозята, хората и имуществото. Димните облаци могат да покрият лозята и да съсипят дори вина, произведени от лозя, които никога не са били физически застрашени от пламъците. През последните десет години в Австралия, Южна Африка и САЩ има много засегнати от дим вина.
Снимка Wine Spectator: Пожарът Кинкейд застрашава лозе на хълмовете над Гейзервил, Калифорния. (JOSH EDELSON/AFP/ Getty Images)
2. Недостиг на вода
В някои региони през миналите няколко години е имало повече дъждове, но по-малко вода през последните години, както и многобройни горещи вълни. Лозата може да е по-устойчива на недостиг на вода от други растения, но твърде големият стрес може да наруши фотосинтезата, да забави или попречи на узряването на пъпките, да намали устойчивостта към зимата или да доведе до цялостно прекъсване на добива.
3. Градушките през пролетта
Европа е по-засегната от градушки, които могат да бъдат опустошителни за посевите. Пораженията от градушка върху лозята се отразяват и на следващата реколта.
Снимка: David Bokuchava (/stock.adobe.com)
4. Промяна в географията на винарството
Националната академия на науките предполага, че общото изместване на по-топлите температури към полюсите ще доведе до „огромни промени в географското разпределение на производството на вино“ през следващия половин век. По-хладните региони стават по-подходящи за отглеждане на лозя, а в някои от по-топлите региони лозарството може да изчезне. Някои апелации АОК могат да загубят престиж и цена, земята им също, докато други ще станат по-интересни за инвеститорите.
В продължение на векове европейските лозари са развили задълбочени познания за лозята, околната среда и методите, които допринасят за създаването на най-отличителните вина. В много региони тези познания са отразени в системата на географските указания за вино (ГУ), но климатичните промени поставят под въпрос този исторически съюз. Правната твърдост на системата на географските означения може да наруши способността на лозаро-винарските райони да се адаптират и да запазят традиционното винопроизводство в контекста на климатичните промени.
Снимки: Картите показват областите в червено, засегнати от екстремни горещини и суша през 2015 г. Maps created by Conservation International
2.1.2 Преглед на актуалните предизвикателства, свързани с околната среда, пред които е изправена винарската индустрия
(Задача 1: Прочетете книжката, в която подробно са описани екологичните предизвикателства пред винарската индустрия)
Всички земеделски култури, включително лозарството, зависят от климата и времето и са неразривно свързани с тях. Изменението на климата оказва все по-голямо влияние върху няколко аспекта на лозарството, включително фенологията на лозите, състава на гроздето и устойчивостта му за отглеждане. Горещите вълни, горските пожари, силните валежи и градушките вече се отразяват на добивите и качеството на гроздето, както и на съдържанието на алкохол, киселини и захар в него. Въпреки че гроздето се отглежда по целия свят, производството на първокласни вина се осъществява в много тесни климатични граници. В доклад на Европейската агенция по околна среда (ЕЕА) относно адаптирането към изменението на климата в селскостопанския сектор в Европа се прогнозира, че до средата на този век изменението на климата ще има отрицателно въздействие върху развитието на гроздето и качеството на виното в традиционните лозарски райони на Южна Европа.
Изменението на климата оказва пряко и непряко въздействие върху гроздето, реколтата и агроекосистемите, от които те зависят. Преките въздействия са свързани с промените във фенологията и ускоряването на зреенето, промените в снабдяването с вода и прякото въздействие на повишените нива на CO2 върху растежа. Косвените въздействия са резултат от преките въздействия, които оказват отрицателно въздействие върху селскостопанското производство, напр. увеличаване на броя и вида на вредителите, болестите и екстремните явления, като много силни ветрове, градушки, силни горещини и слани.
2.1.3 Ефекти от изменението на климата върху лозарството, включително температурни промени и модели на валежите
Глобалното затопляне се определя като повишаване на средната температура на Земята. Това включва както атмосферните, така и океанските температури. От началото на ХХ век средната глобална температура се е повишила с около 1 °C, като около две трети от това повишение е настъпило след 1960 г.
Районите, в които се отглежда грозде, често се класифицират в така наречените „райони на Уинклер“ в зависимост от сумарната топлина, измерена в кумулативни дни на нарастване на градусите (GDD) – схема, първоначално предложена от Amerine and Winkler (1944). Този метод събира средните дневни температури над праг, който обикновено се определя на 10°C за 7-месечен „стандартен“ вегетационен период (април-октомври в северното полукълбо и октомври-април в южното полукълбо). Всяко нарастване на средната температура с 1 °C добавя 214 GDD към стандартния вегетационен период. Следователно, ако се приеме, че до 2020 г. средното увеличение спрямо сегашното е 1,5 °C, кумулативните топлинни единици ще се увеличат с 321 GDD. Увеличението с 2,5°C до 2050 г. ще добави 535 GDD към сегашните топлинни единици. Освен това прогнозираното повишаване на пролетните и есенните температури ще доведе и до удължаване на действителните вегетационни периоди, които се определят от безмразовия период (дните между последната пролетна и първата есенна слана).
Режимът на валежите също се променя. През последните години повишаването на температурите доведе до падане на зимни валежи под формата на дъжд вместо сняг, а средната снежна линия се измества към по-големи височини. Това води до промяна в речните потоци, които зависят от топенето на снега. Пиковите потоци ще се изместят от края на пролетта/началото на лятото към края на зимата/началото на пролетта, а дебитът ще намалее през лятото, което ще доведе до сухо време. Такива промени в речните потоци увеличават риска от наводнения в началото на пролетта и ще има по-малко вода за напояване през критичния сезон. С по-ранното топене на снеговете се очаква в по- малка степен увеличение на валежите от изпарението, така че сушите ще нараснат значително в региони и сезони, които вече са относително сухи.
Намалените речни потоци през лятото в сухите региони допълнително се усложняват от по-сухите почви и по-голямото изпарение от напояваните земеделски земи, което значително увеличава търсенето на вода, а оттам и конкуренцията за нея. По-голямото увеличение на изпаренията, отколкото на валежите, ще ускори засоляването в сухите (и засушаващи се) региони.
По-високите температури водят до по-бързо узряване на гроздето, което повишава съдържанието на захар (и алкохол) и понижава киселинността (която придава свежест на виното), като същевременно оставя недостатъчно време за развитие на танините и други важни съединения.
Повишаването на сезонната температура води до промяна на вегетационния период, като по този начин се променя нормалният модел на развитие на гроздето към по-ранно начало на цъфтежа, плододаването и зреенето. По-ранната вегетация означава, че критичният период на зреене се измества към по-топлата част на сезона, което води до промяна в химичния състав на гроздето: увеличаване на захарта в плодовете, по-ниски концентрации на киселини (особено ябълчена киселина) и по-ниски нива на антоцианини и метоксипиразин. По-високото съдържание на захар води до по-високо съдържание на алкохол във виното, което променя вкуса и усещането в устата. По- ниското съдържание на ябълчена киселина, особено в белите вина, които не се подлагат на ябълчно- млечна ферментация, може да наложи коригиране на киселинността с други киселини. Това нарушава естествения баланс във виното. По-ниското съдържание на антоцианини ще се отрази неблагоприятно на цвета на червените вина.
Градушки
Изменението на климата може да наруши традиционните метеорологични модели, като води до промени във вятъра и температурните колебания, които благоприятстват появата на локални валежи. Градушките се образуват в гръмотевични бури със силни възходящи потоци, а промените в моделите на валежите могат да повлияят на честотата и силата на тези видове бури.
Изменението на климата може да доведе до по-силни градушки, тъй като високите температури на по-голяма надморска височина водят до увеличаване на размера на градушката, преди тя да падне на земята. Това може да предизвика по-разрушителни градушки.
Освен това по-високите температури осигуряват на атмосферата допълнителна енергия, което благоприятства развитието на гръмотевични бури. Тази повишена енергия води до появата на повече бури с градушка.
Пожари
По-дългите периоди без замръзване и по-високите летни температури, съчетани с по-сухи условия, са свързани и с увеличаване на честотата на пожарите.
Дивите пожари по света са един от най-драматичните ефекти от изменението на климата през последните години. Очевидният резултат от тези пожари е, че те унищожават лозята. Но те могат да повлияят на виното и по друг начин – димът от горските пожари може да унищожи гроздето на разстояние до 100 мили, което в най-добрия случай прави вкуса на виното различен, а в някои случаи и негоден за пиене.Въздействието на изменението на климата, включително повишаването на температурите, засилването на вятъра и сушата, създава по-благоприятни условия за възникване на пожари. Пожарите могат да навредят на различни компоненти на лозята, като листа, леторасти, пъпки и плододаващи органи, а в екстремни случаи – дори до пълното ѝ унищожаване.
Степента на увреждане от пожар варира в различните лозя в зависимост от фактори като климатичните условия, интензивността на пожара и фазата на растеж на лозите. В същото време по време на пожарите димът пренася твърди частици, газове и летливи феноли, които могат да повредят лозята и да повлияят на химическия състав на гроздето. Въпреки че точните физиологични ефекти от излагането на дим върху растежа и развитието на растенията не са напълно изяснени, известно е, че димът може да причини некротични поражения по листата, да потисне фотосинтезата, да намали натрупването на захар в плодовете и да намали добива.
Пролетна слана
По-високите зимни температури оказват влияние върху началото на вегетационния период на лозата, а по-високите кумулативни температури водят до по-бърз растеж. Фенологията на растенията, т.е. времето на покой, разпукване на пъпките, поява на листата и цветовете, първите плодове и т.н., се променя и растенията достигат до фаза на растеж, която е по-чувствителна към замръзване в началото на сезона.
Тези фенологични промени зависят от вида на културите и от въздействието на климатичните промени на местно ниво, но водят до по-голяма чувствителност на културите към измръзване. Всъщност при една и съща календарна дата и риск от измръзване културите или са по-често в чувствителен етап на растеж, или са в още по-чувствителен етап, отколкото преди.
Уязвимостта на лозата е динамична. Тя се променя след застудяване през предходните дни, към което лозата се аклиматизира по време на покой, по-специално поради увеличаване на концентрацията на разтворима захар в спящите пъпки и съдовите тъкани1. В началото на есента латентните пъпки могат да издържат на температури до около -10 °C, а прагът на студоустойчивост може да достигне до -25 °C в средата на зимата. С наближаването на разпукването на пъпките прагът постепенно се повишава до около 5 °C и достига максимум от около 2 °C при младите лозови леторасти.
Влажността на пъпките (дъжд, разтопен сняг или наситена влажност) увеличава чувствителността на пъпките към измръзване с 3-4 °C през зимата и до разпукването на пъпките. Следователно във фазата на зеления връх температури от 3 °C ще причинят сериозни повреди на влажните пъпки, но няма да имат значение при сухо време.
Болести
Промените в температурите и влажността могат да увеличат присъствието на насекоми и болести, пренасяни от насекоми, тъй като температурните им граници се изместват към полюсите. Много региони, за които дълго време се е смятало, че са климатично защитени от определени вредители, сега могат да се окажат отворени за заразяване и инфектиране. Климатичните промени и глобалното затопляне ще принудят лозарите да бъдат все по-бдителни при идентифицирането и последващото справяне с различни насекоми и болести, свързани с по-топлото време.
Дъб
Промените в климатичните условия и нивата на въглероден диоксид могат да повлияят на развитието и качеството на дъба – основната дървесина, използвана за отлежаване на виното в бъчви. Проучванията на няколко вида дъб показват, че увеличаването на атмосферния CO2 може да ускори производството на „дървесна маса“ до нива, които са два пъти по-високи от наблюдаваните досега.
|
Наблюдава се увеличаване на темповете на растеж на тосканските дъбови гори от Quercus ilex, на американските гори от Quercus alba и на европейските гори от Quercus robur. Резултатът от този ускорен растеж може да бъде, че „размерът и броят на проводящите съдове в стъблата се увеличават; разширяват се проходите, които са по-уязвими на повреди и разрушения“, на бъчвите. Друго изследване на дъба Quercus rubra показва, че при повишено съдържание на CO2 концентрацията на танина елагитанин намалява осезаемо; това намаление може да повлияе на цялостното качество на винената бъчва, тъй като намалява количеството танини, отделяни в завършеното вино. |
2.1.4. Как глобалното затопляне променя световната винена карта
Създаването на дълбока и трайна връзка с любителите на виното далеч надхвърля предлагането на отлична чаша вино. Целта е да се осигури автентично преживяване, което да свърже потребителя със земята, историята и винената култура.
Последиците от глобалното затопляне карат лозата Vitis vinifera да се адаптира и да се отглежда в по- полярни региони, отколкото досега. Някои райони, които сега са идеални за развитието на определен сорт, скоро вече няма да бъдат такива. Глобалното затопляне не е равномерно: наблюдава се по-силно затопляне над сушата, на по-високите географски ширини, особено в Северното полукълбо.
Климатичните промени не са повлияли еднакво на всички винарски региони. Дори в рамките на една и съща държава последиците могат да бъдат различни. В Европа – особено в по-хладните ѝ райони – се наблюдават най-големи промени.
Снимка: Wine global map by WSET
Изменението на климата ще промени винопроизводството по региони, особено по отношение на селекцията на сортовете грозде. В Европа въздействието на глобалното затопляне върху лозарските райони ще бъде голямо. Загубата на Гълфстрийм ще доведе до охлаждане на Бордо и някои части на Испания, което ще наложи презасаждане на сортове за по-хладен климат. Дори засаждането на Пино ноар в Бургундия може да намалее, тъй като капризното грозде започва да губи жизнеспособност. В други региони ще стане по-топло. В Елзас, например, през последните три десетилетия се наблюдава скъсяване на вегетационния период и изместване на гроздобера от октомври към септември.
Повишаването на температурите във вътрешността на Испания може да постави лозята пред предизвикателство за оцеляване. Регионът Кианти в Тоскана работи по презасаждането на сортове, които могат да издържат на високи температури, тъй като настоящите започват да узряват твърде рано. Големи части от средиземноморското крайбрежие на Европа, особено Италия, Гърция и Франция, могат да станат напълно подходящи за производство на грозде до 2050 г., докато Южна Англия става все по-благоприятна за пенливите сортове и вече има няколко забележителни реколти.
Преди тридесет години е било немислимо да има лозя в Англия. Сега потребителите на вино се наслаждават на отлични английски пенливи вина от Кент и Съсекс. Дания, Норвегия и Швеция също се присъединяват към винената карта, като произвеждат вино предимно от хибридни сортове грозде, адаптирани към по-хладно време, но последните добри вина идват от грозде Vitis Vinifera, като например ризлинг от Норвегия, засаден през 2008 г. Белгия, популярна с бирената си култура, е увеличила площта на лозята си почти 5 пъти през последните 20 години.
В Калифорния затоплянето на температурите и намаляването на количеството прясна вода през следващия половин век може да доведе до огромна загуба на земя, подходяща за производство на първокласно грозде, особено в окръзите Напа и Санта Барбара, където загубата на земя може да достигне близо 50 % от сегашните площи. Според друго проучване тези региони ще бъдат напълно изгубени, като подходящи за производство ще останат само тесните крайбрежни ивици и планината Сиера Невада.
Там, където производството на грозде не е напълно преустановено, може да се засади по- топлоустойчиво грозде с по-ниско качество. В западните северноамерикански лозарски райони, разположени в по-хладен климат, като Орегон, Вашингтон и Британска Колумбия, повишаването на температурите може да наложи същото преминаване към по-топлолюбиви сортове грозде. Това би могло да се окаже благоприятно за производството на вино в тези региони׳. Странно, но някои прогнози включват нови региони, включително Йелоустоун и дори Юкон.
Проучване на Университета в Аделаида прогнозира значителна суша и затопляне в Австралия, като заключава, че до 2060 г. Южна Австралия ще изпита повишение на температурата с 2°C и 30% намаление на наличната прясна вода. Нова Зеландия се насочва към топлолюбиви сортове. Южна Африка, подобно на Нова Зеландия, също изпитва промени в климатичните модели и ще трябва да презасади лозя със сортове, които могат да се справят с повишените температури. В Китай може да се наблюдава най-голямото досега разпространение на местни лозя, тъй като нови региони се отварят за лозови насаждения.
Според Tate (2001), покачване на морското равнище с пет метра ще залее с вода някои от най-големите лозя и винарски райони на планетата. Сред тях могат да бъдат части от Бордо, Португалия, Нова Зеландия, австралийския район „Суон“ и калифорнийския район „Карнерос“. Освен наводненията по крайбрежието, лозята във вътрешността на страната могат да се сблъскат с повишаване на нивото на соленост на подпочвените води, което може да повлияе на растежа на лозите. Друга заплаха са земетресенията, предизвикани от повишаването на морското равнище. Винените региони, които са изложени на такъв риск, са Орегон, Вашингтон, Британска Колумбия, Чили, Аржентина и Нова Зеландия.
2.1.5. Нормативни и пазарни изисквания към опазване на околната среда за винарските изби
Преминавайки от преките въздействия на екологичните предизвикателства върху здравето на лозята и производството на вино, от съществено значение е да се разгледат по-широките нормативни и пазарни рамки, които регулират тези дейности. В този раздел се разглеждат различните нормативни актове в областта на околната среда и пазарните изисквания, които формират устойчиви процедури в лозаро-винарската промишленост. Разбирането на тези изисквания е от решаващо значение за спазването им и за конкурентното позициониране на винарската изба на един все по-осъзнат в екологично отношение пазар. Тук проучваме как законодателството и очакванията на потребителите карат винарните да приемат и обновяват устойчиви методи, което в крайна сметка оказва влияние върху целия лозарски сектор.
Като част от селскостопанския сектор, всяка винарна и лозово стопанство трябва да спазва законодателството за опазване на околната среда на своята страна, което включва одобрени препарати за почистване на помещенията, изхвърляне на отпадъците и субпродуктите на определени места, рециклиране и други изисквания дори по време на изграждането на производствените помещения.
Ограничаване на свръхпроизводството за икономически, социални и екологични цели. Режим на разрешителни за засаждане на лозя и регистри на лозя. Регламентът СМО определя лозарските райони на ЕС, в които могат да се произвеждат вина с търговска цел. Те се намират във всички държави членки, с изключение на Финландия и Латвия. Регламентът също определя правила за схемата за разрешаване на засаждането на лозя за търговско производство на вино. До 2045 г. държавите членки, които прилагат такива схеми, могат всяка година да издават разрешения за нови насаждения, съответстващи на 1 % от площта, която е била засадена на тяхна територия през предходната година. Тези държави членки трябва и да поддържат регистър на лозовите насаждения с информация за техния производствен потенциал. Регистърът е задължителен и за държавите-членки, които прилагат национална програма за подпомагане на преструктурирането и конверсията на лозя (вж. по-долу). Допълнителни подробности относно схемата за разрешаване и регистрите на лозята са изложени в Делегиран регламент (ЕС) 2018/273 на Комисията и Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/274 на Комисията (и двата регламента са актуализирани, като новите разпоредби се прилагат от декември 2022г).
От 2012 г. насам виното в ЕС може да бъде етикетирано като органично/биологично (преди това беше позволен само етикетът „произведено от органично/биологично грозде“). Енологичните практики за био вина понастоящем са определени в Регламент (ЕС) 2018/848 относно органичното/био- производство и етикетирането на био- продукти. Регламентът изисква органичното вино да се произвежда от органични съставки, определя правила за производството на органично грозде и забранява набор от конвенционални енологични практики, които се считат за неподходящи за производството на биологично вино.).
През ноември 2022 г. Комисията предложи нов регламент за опаковките, който ще въведе цели за повторна употреба на винените бутилки. От производителите и крайните дистрибутори на вино, с изключение на пенливото вино, ще се изисква да гарантират, че до 1 януари 2030 г. 5 % от виното на пазара ще се предлага в опаковки за многократна употреба, които са част от система за многократна употреба или за повторно пълнене. До 1 януари 2040 г. този процент ще се увеличи до най-малко 15%. Предложението понастоящем се обсъжда в Европейския парламент и Съвета на Европа.
2.1.6. Пример
Emiliana Organic Vineyards
Неотдавнашно и убедително проучване на въздействието на изменението на климата върху лозята е това на Emiliana Organic Vineyards в Чили. Това дружество изпитва сериозни предизвикателства, свързани с климата, включително екстремни метеорологични явления като слани и горещи вълни, които значително засягат производството на грозде и качеството на виното. През 2013 г. измръзване унищожава 30% от гроздето в едно от лозята им и те продължават да губят средно 10% от годишната си продукция поради измръзване.
ТЕСТ ЗА САМООЦЕНКА
ПРАКТИЧЕСКИ УПРАЖНЕНИЯ
1. Избройте и обяснете три начина, по които климатичните промени могат да повлияят на отглеждането на грозде.
2. Проучете и избройте три стратегии за адаптиране, използвани от лозарите.
3. Прочетете примера за Emiliana Organic Vineyards. Отговорете на следните въпроси:
• Как изменението на климата се отразява на дейността на Emiliana?
• Пред какви конкретни предизвикателства са изправени лозята?
• Как Емилиана се справя с тези предизвикателства?
ДОПЪЛНИТЕЛНИ РЕСУРСИ (За по-нататъшно проучване и анализ)
● Въздействието на климатичните промени върху световната винарска индустрия: Предизвикателства и решения: https://www.sciencedirect.com/science/article/pii/S2212977414000222#bib36
● Управление на лозовите насаждения с цел оптимизиране на развитието на плодовете в предизвикателна среда: учебник по изменение на климата за лозари: https://onlinelibrary.wiley.com/doi/10.1111/j.1755-0238.2009.00077.x#b9
● Адаптиране на лозарството към изменението на климата: https://www.vineas.net/medias/da877124-f141-46d9-a75f-abe1eacdb8c7.pdf
● Кратка информация за лозаро-винарския сектор в ЕС: https://www.europarl.europa.eu/RegData/etudes/BRIE/2023/751399/EPRS_BRI(2023)751399_EN.pdf
ИЗТОЧНИЦИ
● Managing grapevines to optimise fruit development in a challenging environment: a climate change primer for viticulturists – M.M Keller
● https://www.fossanalytics.com/en/news-articles/wine/keeping-a-cool-head-in-a-warming-climate
● https://www.fossanalytics.com/en/news-articles/wine/keeping-a-cool-head-in-a-warming-climate
● https://www.three-choirs-vineyards.co.uk/is-climate-change-affecting-vineyards
● https://www.pnas.org/doi/10.1073/pnas.1210127110
● https://www.sciencedirect.com/science/article/pii/S2212977414000222
● https://www.meiningers-international.com/wine/hailstones-are-getting-bigger
● https://ives-technicalreviews.eu/article/view/7514https://climate.axa/publications/will-spring-frost-become-the-new-norm-in-france/
● https://silvabalcanica.pensoft.net/articles.php?id=132176
Учебен раздел 2.2 - Устойчиви земеделски техники
2.2.1 Въведение
В учебен раздел 2.1 разгледахме значителните предизвикателства пред лозарството, свързани с околната среда, включително въздействието на изменението на климата, изчерпването на ресурсите и екологичния натиск. Тези предизвикателства подчертават необходимостта от иновативни, устойчиви земеделски практики, които помагат за намаляване на екологичния стрес, като същевременно осигуряват производителност на лозята. В учебен раздел 2.2 ще бъдат разгледани практични и устойчиви земеделски техники, като ще се даде представа за способи като ротация на културите, интегрирано управление на вредителите и биологично земеделие. Прилагането на устойчиви дейности позволява на лозарите активно да се справят с предизвикателствата на околната среда, да подобрят устойчивостта на лозята и да осигурят дългосрочно здраве на земята и реколтата си.
Принципи на устойчиво лозарство и ползите от устойчивите процеси
Устойчивото лозарство може да се опише най-общо като екологично земеделие. Вместо да се мисли единствено за икономическата стойност на реколтите, при него фокусът се насочва и към ефективното използване на невъзстановяемите ресурси, към отглеждането на по-качествени хранителни продукти и към подобряване на качеството на живот на самите лозари.
Една от не толкова познатите страни на устойчивото лозарство е фактът, че то позволява на стопаните да трансформират лозарските си стопанства в гигантски рециклиращи центрове. Растителните и животински отпадъци се превръщат в торове, сеитбооборотът на различните култури в междуредието позволява обогатяване на почвата, а пренасочването на дъждовните води подобрява системите за напояване. Така не само се пестят пари, но и природни ресурси.
И нещо повече – устойчивото земеделие понижава нуждата от химикали и пестициди и е крачка напред в прехода към органични земеделски практики.
2.2.2 Техники за водо-управление и почво-опазване в лозята
Лозата е сухоустойчива култура. Благодарение на дълбоко разположената са коренова система и на редица особености за приспособяване тя може да се развява на бедни и сухи почви и да се получава от нея задоволителна реколта, без да се напоява. Но това съвсем не значи, че можем да я отглеждаме, където искаме, и да не долагаме грижи за подобряване на водния и хранителния режим. Надценявайки сухоустойчивостта й, много често я засаждаме по хълмове, на плитки почви и в засушливи райони.
Как можем да определим срока за напояване? Външният вид на растенията ще ни помогне. Разбира се, това не е съвсем точен ориентир. Но при липса на възможност да се определи почвената влага и той ще ни е от полза. Ако в началото на вегетацията върховете на летораслите се изправят, а връхните листенца не са така силно накъдрени, значи, че лозата изпитва голяма нужда от вода. По-късно като сигнал за поливане може да ни послужи промяната в цвета на листата. Те стават по-тъмни от нормалното, а краищата на най-долните пожълтяват и прегарят.
Дълбочината, на която почвата трябва да се навлажни чрез вегетационни поливни системи, е около 1 м. В този слой е съсредоточена главната маса от корени и от него лозата си осигурява почти цялото количество вода. Лозите може да се поливат повърхностно, подпочвено, чрез капково напояване и чрез дъждуване. Лозовите стопанства обикновено страдат от два основни проблема, що се отнася до управлението на водите: недостатъчно ефективни поливни системи, и прахосване на ресурси. Най- добрият начин за успешно управление на водите е да се използват местни лози с подходяща подложка, които са адаптирани към конкретните капризи на времето.
Следващата стъпка е изграждането на ефективни поливни системи, за да се избегнат негативните последствия за почвата и дивия живот. Опция е да се насочи дъждовната вода към поливната система. Някои дори използват мини пречиствателни станции, за да използват отпадъчните води.
2.2.3 Сеитбооборот на културите в междуредието на лозята
Ротацията на културите е вероятно най-старият и прост метод за защита на почвите. Макар че процесът може да изглежда хаотичен, той всъщност следва стриктен логически ред, така че културите, виреещи днес, да осигурят хранителни вещества за следващите посеви. В повечето случаи, идеята не е чак толкова сложна. Засявайте зърнени култури след бобовите растения, или окопни култури след зърнените, за да запазите плодородността на почвата и да ограничите ерозията.Според експерти, едно от най-значителните предимства на ротацията на културите е, че тя предотвратява разнасянето на заболяванията, като бактериални инфекции и загниване. Лесно се разрешава и проблема с някои вредители, като краста по лозата.
Доброто старо плевене!
Този метод може и да не е практичен за големите ферми, но можете спокойно да се погрижите за по- дребните насаждения без помощта на химикали.Плевенето на ръка е много трудоемко и обикновено се използва само там, където културите са много нежни или няма достъп за селскостопански машини. Косенето и пашата са особено ефективни преди растенията да произведат семена.
Снимка: wocat.net. Традиционна обработка на почвата вляво и B.distachyon вдясно в лозе с наклон (María José Marqués (Universidad Autónoma de Madrid))
Сравнение на редове от лози с гола почва (вляво) и редове с покривни култури (вдясно) в испанско биолозе, показващо как почвената покривка предпазва почвата. В района на Мадрид, Испания, органично лозе с малък мащаб заменя конвенционалната обработка на почвата с покривна култура между редовете. Традиционно лозарят обработва лозето (без хербициди) през зимата и 2-3 пъти през пролетта за борба с плевелите, което оставя почвата открита.
След като преминава към биологични методи, лозето започва да редува в редовете покривни култури като ръж (Secale cereale) и пурпурна лъжлива метличина (Brachypodium distachyon), които служат за зелен тор и мулч за обработка на почвата. Засяти през есента, тези покривни култури растат през влажния зимен сезон и се косят или самозасяват ежегодно. Практиката функционира подобно на сеитбообращението, като всяка година се редуват различни растителни видове в екосистемата на лозето, което повишава биоразнообразието и плодородието на почвата.
Резултатите са изключително устойчиви и приложими. Гъстият килим от покривни култури предпазва наклонените почви на лозето от ерозия и проливни дъждове, като същевременно подобрява структурата на почвата и съдържанието на органични вещества. През лятото изсушените остатъци от покривни култури потискат конкурентните плевели и запазват влагата, като намаляват необходимостта от многократна обработка. Подобреният органичен въглерод в почвата (увеличен от ~1,27% на 1,6% за три години) и стабилността под редовете с покривни култури показват дългосрочните ползи. Чрез третиране на покривните култури като ротационна „извънсезонна“ култура, това испанско лозе контролира плевелите по естествен начин и подобрява живота в почвата – подход, който може да повлияе положително върху качеството на гроздето и устойчивостта на лозята.
Сеитбообращението е ефективен и устойчив метод в лозята, насочен към повишаване на почвеното плодородие, подобряване на структурата на почвата и естествено справяне с вредителите и болестите. Чрез редуване на култури или използване на покривни култури с различни изисквания към хранителните вещества и кореновата структура лозята могат да оптимизират наличието на хранителни вещества, да предпазят почвата от ерозия и да намалят разпространението на вредителите без химически интервенции. Особено в органичните и биодинамичните лозя бобовите култури, които фиксират азота, често се редуват с треви и други полезни покривни растения, за да се поддържа балансирано хранене и здраве на почвата. Включването на покривни култури може да допринесе значително и за биоразнообразието, като създаде местообитания за полезни насекоми и организми, които допълнително поддържат екосистемите на лозята.
При техниките за плевене в устойчивите лозя често се избягват химическите хербициди, а се предпочитат механични, ръчни или биологични методи. Техники като механична обработка, косене, паша на добитък или ръчно плевене помагат за справяне с плевелите, без да вредят на биологичната активност или структура на почвата. Например в малките органични и биодинамични лозя в цяла Европа редовно се използват пасящи животни като овце или пилета, за да се контролира растежът на растителността по естествен начин, като се намалява използването на машини и същевременно се наторява почвата. Интегрирането на тези методи създава устойчива земеделска среда, която поддържа дългосрочна производителност и екологично равновесие в лозето.
2.2.4 Използване на органични и биодинамични практики в отглеждане на грозде
Прилагането на устойчиви земеделски практики в лозята не само опазва околната среда, но и подобрява здравето и производителността на лозята.
Засаждане на устойчиви сортове
За да защитят лозите си от вредители и заболявания и да намалят използването на химикали, фермерите засяват устойчиви сортове. Сортовото разнообразие, като съвкупност от местни, интродуцирани и новоселекционирани сортове, е от значение за намаляването на използването на пестициди и химикали. Когато дойде време да атакувате врага, препоръчваната техника е насоченото пръскане. Това означава да третирате единствено поразените райони, и да използвате точно подбрания препарат, за да не нанесете вреди на полезни насекоми и на дивата природа.
Привличане на полезни животни
Един от най-успешните начини да се избавите от вредителите е като прибегнете до помощта на естествените им врагове. Два най-известни примера са птиците и прилепите. И едините, и другите ще се задържат около вас, ако има къде да гнездят, затова не би било зле да се погрижите за нуждите им.
Следващата стъпка е да си подсигурите подкрепата и на благотворните насекоми. Калинки, бръмбари, и ларвите на златоочицата се хранят с вредители, включително листни въшки и акари.
Зелено торене
Процесът, при който обръщането на почвата става заедно с растящата върху нея зелена маса, е известен като зелено торене. Влиянието на зеленото торене е подобно на оборския тор – обогатява почвата с ценни микроелементи и азот. Зеленото торене има голямо бъдеще, тъй като оборските торове не са достатъчни за цялата обработваема площ. Още повече, ако засятото растение е от бобовите култури и натрупва по корените си грудки от бактерии, то зеленото торене е още по-ценно.
Торене с органична тор
Лозата е многогодишно растение, което се отглежда на едно и също място в продължение на много години. Всяка година с гроздовата реколта, пръчките и листата от почвата се изнасят големи количества хранителни вещества и тя непрекъснато обеднява. От органичните торове най-много се използва оборския тор, птичия тор и компостът. Хранителните им вещества се усвояват от лозите постепенно, поради което е необходимо да се тори през 2-3 години За нормалното развитие на лозите и получаване на висококачествено грозде е от най-голямо значение торенето с азот, фосфор и калий.
2.2.5 Интегрирано управление на вредителите (IPM)
Директива 91/414 на ЕС, която регламентира реализирането на продукти за растителна защита, изисква при използването им да се прилагат правилата за Добра растителнозащитна практика и принципите на Интегрираната растителна защита (IPM – Integrated Pest Management). Според тази директива, IPM е рационално прилагане на комбинация от биологични, биотехнологични, химични, физични, агротехнически и селекционни мерки, чрез което употребата на химични ПРЗ е ограничена до необходимия минимум за поддържане на популацията на вредителя под прага на икономическа вредност. Тя е комбинация от рационални мерки за постигане на приемлива ефективност при борбата с вредителите и включва дългосрочната им превенция. Основната цел е ограничаване употребата на химични (ПРЗ) до определен минимум.
Интегрираното управление на вредителите гарантира високо качество на селскостопанската продукция по устойчив, безопасен за околната среда, икономически и научно обоснован начин. IPM е акроним за интегрирано управление на вредителите, философия и подход, който включва биологични, химични и организационни контролни стратегии.
IPM е интелигентен избор и използване на действия за борба с вредителите, които ще осигурят благоприятни икономически, екологични и социологични последици. Тя е приложима за управление на вредителите в селското стопанство, за опазване на околната среда и общественото здраве. Вредителите по зеленчуковите растения често се появяват в резултат от сложни взаимодействия между много променливи, като например гостоприемник, растежна среда, хранене, производствени практики, огнища на зараза, околна среда и други. За да бъде успешен контролът им трябва да се прилага интердисциплинарен подход, който варира в зависимост от проблема.
Във връзка с разработването на IPM се въвежда понятието, праг на икономическа вредност (ПИВ). Това е такова количество от определен вид неприятел, причинител на болест или плевел на лист, плод, растение, m2 и др., при което повредите от него, изразени стойностно, са над двойните разходи, необходими за провеждане на химична борба.
Основни принципи на интегрираната защита
Биоекоценологичен подход
Агробиоценозата е жив организъм с динамични взаимоотношения между компонентите ѝ. IPM регулира популациите от вредни организми, като използва антагонистичните взаимоотношения между вредните и полезни организми. Тя няма за цел пълно унищожаване на вредителите, а запазване на биологичното равновесие в екосистемите. При IPM акцентът е върху контрола, а не ликвидиране на вредителя. Счита се, че е невъзможно пълно унищожаване на вредителите и подобен опит може да бъде скъп и опасен за околната среда. При тези програми първата стъпка е да се установят приемливите им нива, наречени ПИ. Прилагането на мерки за контрол започва след преминаването им. Тези прагове включват освен вредителите и специфичното място, за което се отнасят. Защото те могат да са приемливи за определен регион и неприемливи за друг. При оцеляване на популацията на вредителите в разумен размер се елиминира селекционния натиск. Това намалява риска от развитие на резистентност при вредителите към химичните ПРЗ. Многократното третиране с продукти с едно и също активно вещество провокира генетични промени в популациите и възникване на нови устойчиви такива.
Икономически подход
При интегрираната борба човек се намесва, когато числеността на вредителя е над ПИВ. Разработени са бързи и лесно приложими методи за определяне популационната плътност на вредителите и полезните видове конкретно за всяка агроценоза. Получените резултати се анализират и се определя най-подходящият момент за третиране.
В комбинацията патосистема или вредител/култура, е важно да се направи оценка на щетите и праговете на действие. Прагът на действие е максималното ниво на развитие на болестите или неприятелите, под което загубите нямат икономическо значение. При достигането му трябва да се предприемат действия за предотвратяване на епифитотийно или каламитетно намножаване. Този праг е важен инструмент в интегрирания контрол и той може да варира в зависимост от ефикасността на алтернативите за контрол и продължителността им на действие.
Правилен подбор на химично средство
При IPM се използват селективни пестициди, които са токсични за вредителите и нетоксични или слабо токсични за полезните видове. Селективността може да бъде: Физиологична – определя се от активната структура на ПРЗ и механизма му на действие; Екологична – определя се от биологията и екологията на вредителите и полезните видове; Технологична – определя се от начините и подходите на третиране (локално третиране, внасяне със системите за капково напояване, фертигация, третиране на семената, използване на гранулирани ПРЗ, пестицидни смеси, редуцирани дози в комбинация с микробиални препарати).
Когато се вземат решения за IPM, много важно значение има и наличната информация, която ще помогне за решаването на проблема. Търсенето на такава може помогне във всички етапи на вземане на решение. Тя може да разкрие факти за ситуацията, които ще доведат до предефиниране на проблема. Да предостави преглед върху различните алтернативи и резултатите, по които те могат да бъдат оценени. Търсенето на информация може да разкрие как следва да бъде приложена избраната алтернатива.
2.2.6 Примери
Винарна Avignonesi
Забележителен пример за биодинамично лозарство е Avignonesi, лозарско имение в Тоскана (Италия), което прилага цялостна, регенеративна система на отглеждане. След като преминава от конвенционални методи (които в миналото са разчитали на „опустошителен режим на хербициди“) към биологични/биодинамични, Avignonesi въвежда широкомащабно редуване на покривни култури и интегриране на животновъдството.
Всеки лозов блок се покрива с индивидуална комбинация от растения: например редовете се засяват с бобови покривни култури (като фасул, детелина или фий), за да се фиксира азотът, заедно с дълбоко вкоренени треви или зърнени култури, за да се подобри структурата на почвата. Тези смески се редуват и коригират чрез „прецизно лозарство“ – картографиране на почвите и микроклимата, като се гарантира, че през годините в лозята се срещат различни видове покривни култури. Този подход изпълнява ролята на сеитбообращението, като разнообразява растителния свят в лозята и около тях, което подобрява кръговрата на хранителните вещества и жизнеността на почвата. В имението се използват и биодинамични компостни препарати за допълнително обогатяване на почвата, като се цели постигане на самодостатъчност по отношение на плодородието.
Вместо хербициди или често косене Avignonesi и други подобни биодинамични лозя използват пасящи животни за плевене и обогатяване на почвата. Стадо овце се пуска сезонно в редовете с лозя, за да скубе тревите и плевелите, да „коси“ покривните култури и да наторява почвата с тор. Наред с овцете Avignonesi отглежда свободно пасящи кокошки и гъски (планира и крави) като част от поликултурата на лозята, създавайки мини фермерска екосистема. Тези животни не само поддържат растителността в лозовия масив по време на покоя на лозите, но също така допринасят за борбата с вредителите (пилетата ядат насекоми) и добавят естествен тор. Чрез включването на животни лозето драстично намалява броя на преминаванията на трактори и използването на гориво, тъй като „вълнените косачки“ извършват голяма част от работата. Цялостната стратегия за управление на плевелите е съчетание от природни фактори и ръчна намеса: пашата се справя с голяма част от растежа на почвената покривка, а останалите плевели около стволовете на лозите могат да бъдат отстранени с малки плугове или ръчно. Тази регенерираща техника е превърнала лозето в устойчива агроекосистема – структурата и влажността на почвата са се подобрили, а лозето има забележимо увеличение на дъждовните червеи, опрашителите (подпомогнати от пчелните кошери на място) и други показатели за екологично здраве. Подобни биодинамични практики в реалния свят показват как сеитбооборотът (чрез разнообразни покривни култури) и естественото заплевеляване (чрез паша и механични средства) могат да поддържат производителността на лозето, като същевременно значително подобряват екологичната му устойчивост.
Семейна винарна Benziger, разположена в окръг Сонома, Калифорния, е пример за ангажираност към устойчивото лозарство чрез прилагането на биодинамични земеделски практики. След преминаването към биодинамиката в средата на 90-те години на миналия век винарната разглежда имота си като един жив организъм, който насърчава биоразнообразието и екологичното равновесие. Този холистичен подход елиминира синтетичните химикали, като вместо това разчита на компостиране, естествени взаимоотношения между хищници и плячка и покривни култури, за да поддържа лозята здрави. Интегрирането на животни, като овце и говеда от породата Шотландски хайлендър, играе жизненоважна роля в тази система. Овцете помагат за премахването на обраслите покривни култури, аерирането на почвата и осигуряването на богати на хранителни вещества торове, а говедата внасят органичен тор и подобряват спокойната среда на лозето. Освен това инсектариумът на имението – жизнена градина с над 250 уникални цветя и растения – привлича полезни насекоми и животни, като подпомага естествения контрол на вредителите и допринася за цялостното здраве на лозята. Чрез тези екологично отговорни методи Benziger произвежда отличителни, автентични вина, които отразяват уникалния тероар на тяхното Sonoma Mountain Estate.
Винарна Lenz Moser, създадена през 1849 г. и разположена в Рорендорф близо до Кремс, Австрия, е пионер в устойчивото лозарство, интегрирайки иновативни земеделски техники за насърчаване на опазването на околната среда. Забележителен принос е разработването на системата за отглеждане на лозя „Lenz Moser high culture“ от проф. д-р h.c. Lenz Moser III, която подобрява осветеността и циркулацията на въздуха за лозите, като същевременно улеснява механизацията и ефективното отглеждане. От 1997 г. насам винарната управлява своите 74 хектара лозя в съответствие с екологично съобразени насоки, като дава приоритет на качеството пред количеството, използва органични торове и поддържа живи почви. Този подход подчертава ангажимента на компанията към устойчиви практики, като гарантира производството на висококачествени австрийски вина и същевременно запазва екологичното равновесие на лозята.
ТЕСТ ЗА САМООЦЕНКА
ПРАКТИЧЕСКИ УПРАЖНЕНИЯ
- Изберете органично или биодинамично лозе по ваш избор (от примерите или онлайн проучвания). Идентифицирайте и избройте поне пет конкретни техники за устойчиво земеделие, използвани от лозето. Обяснете накратко как всеки метод влияе положително върху екосистемата на лозето и производството на вино.
- Създайте хипотетичен план за ротация на покривни култури, подходящ за малко биологично лозе (5 хектара) за тригодишен цикъл. Включете поне три различни култури/растения и обосновете избора си въз основа на ползите им за почвеното плодородие, управлението на вредителите и биоразнообразието.
- Гледайте виртуалната обиколка на лозята, предоставена от S. Sustainable Winegrowing Summit, available on YouTube. Докато наблюдавате, внимателно отбележете поне три устойчиви процедури, насочени специално към поддържане на биоразнообразието в лозята. Напишете кратко изложение (около 200 думи), в което обобщавате наблюдаваните методи за опазване на биологичното разнообразие. Обяснете екологичното им значение и помислете как тези дейности могат да повлияят положително върху здравето на лозите, качеството на почвата и цялостната им устойчивост. Предложете едно или две подобрения или варианти, които могат да бъдат адаптирани към различни климатични условия.
ДОПЪЛНИТЕЛНИ РЕСУРСИ (За по-нататъшно проучване и анализ)
Принципи на устойчиво лозарство и ползите от устойчивите процеси:
● https://www.oiv.int/node/3207 – OIV General principles of sustainable vitiviniculture-Environmental- Social- Economic and Cultural aspects
● https://link.springer.com/chapter/10.1007/978-3-319-18857-7_16 – Wine Tourism Moving Towards Sustainable Viticulture? Challenges, Opportunities and Tools to Internalize Sustainable Principles in the Wine Sector
● https://www.tandfonline.com/doi/pdf/10.2147/IJWR.S68003 – Sustainable winegrowing: current perspectives Angela Mariani & Antonella Vastola
● https://agriculture.ec.europa.eu/farming/organic-farming/organics-glance
● https://agriculture.ec.europa.eu/sustainability/environmental-sustainability/sustainable-agricultural-practices-and-methods_en
● https://agriculture.ec.europa.eu/sustainability/environmental-sustainability
● https://www-vineyardteam-org.translate.goog/podcast/
Техники за водо-управление и почво-опазване в лозята:
● https://www.sciencedirect.com/science/article/pii/S0167198706001358
● https://www.sciencedirect.com/science/article/pii/S0167198709001019
● https://stswatertreatment.com/winery-water-footprint/
● https://www.youtube.com/watch?v=Wrck3BZLMnc
● https://sipyours.com/blogs/non-alcoholic-wine-beer-and-cocktails/12-innovative-water-conservation-techniques-in-non-alcoholic-wine-production
● https://www.regenerativeviticulture.org/toolkit/water-use/
● https://www.sciencedirect.com/science/article/pii/S1161030108000464
Сеитбооборот на културите в междуредието на лозята:
● https://www.youtube.com/watch?v=AyWmZQD3Ci8 – Crop Rotation for Weed Suppression – Organic Weed Control
● https://www.organic-crop-production.com/organic_crop_production/crop_rotation_organic_farms/management_weeds_crop_rotation.htm
● https://www.dpi.nsw.gov.au/__data/assets/pdf_file/0006/1158315/Alternative-weed-control-measures-for-vineyards.pdf
Използване на органични и биодинамични практики в отглеждане на грозде:
● https://www.youtube.com/watch?v=EWLFLdhhNks – An Introduction to Biodynamic Viticulture
● https://www.youtube.com/watch?v=nm4L83J64XQ – What is BIODYNAMIC WINE – Understanding the Biodynamic Vineyard and Winemaking practices
● https://agriculture.ec.europa.eu/farming/organic-farming/organics-glance_
● https://oeno-one.eu/article/view/2470 – Conversion to organic and biodynamic viticultural practices: impact on soil, grapevine development and grape quality
ИЗТОЧНИЦИ
● Atanasov N., M. Vitanov, E. Loginova, E. Ilieva, 2005. Integrated protection of greenhouse crops from diseases and pests. Sofia–Publishing House Videnov&son and PantaNeo, 159.
● Bahariev D., B. Velev, S. Stefanov, E. Loginova, 1992. Diseases, weeds and pests of vegetable crops. Zemizdat – Sofia, 339.
● Bogatsevska N., Y. Stancheva, Hr. Boteva, St. Masheva, E. Loginova, V. Harizanova, X. Samaliev, D. Hristova, D. Karadzhova, V. Nikolova, V. Aleksandrov, T.Toshkova, D. Grozdanova, 2008. Guide to integrated management of pests in vegetable crops. National Institute of Plant Protection. Ministry of Agriculture and Forestry. Sofia. 238.
● Karov S., R. Andreev, 2000. Plant protection of a courtyard biological and integrated garden. Bio-organic gardening №2, 151.
● Stefanova G., 2012. Essence and importance of Plant Protection in the contemporary conditions of development of the European Union and Bulgaria. http://nauka.bg.6. ARfD – Acute Reference Dose is the amount of a chemical that can be consumed in a single meal without causing harm. In the UK, it is usually set 100 times lower than the acute No Observed Effect Level (NOEL) established from laboratory tests.
● Ekman, J. 2007. Risky business – managing on-farm assurance. Proc. Moraitis Hydroponics 2007 Australian Hydroponic and Greenhouse Industry National Conference, pp.101 – 103.
● Gillespie, D. 2002. Biological and integrated control in vegetables in British Columbia: The challenge of success. Bull. IOBC/WPRS 25(1): 73 – 76.
● GLOBALGAP (formerly known as EUREPGAP formed in 1997), announced in September 2007, is the key reference for GAP in the global market place. It is a pre-farm gate standard that translates consumer requirements into agricultural production practices.
● Good Agricultural Practices are “practices that address environmental, economic and social sustainability for on-farm processes, and result in safe and quality food and nonfood agricultural products” (FAO COAG 2003 GAP paper). The scope of these four pillars varies widely.
● Jørgensen L.N. & Kudsk P. (2006) Twenty years’ experience with reduced agrochemical inputs: effects on farm economics, water quality, biodiversity and environment. Proceedings of the HGCA conference – Arable crop protection in the balance: Profit and the environment. 25-26 January 2006. 16.1-16.10.
● MRL – Maximum Residue Limit is the maximum concentration of pesticide residue legally permitted in or on food commodities. MRLs are established for specific pesticide/crop combinations.
● Practical Hydroponics & Greenhouses, Issue 45, 1999: Greenhouse IPM – Around the World, pp. 58-63.
● Pretty J. (2005) Sustainability in agriculture: recent progress and emergent challenges. Issues in Environmental Science and Technology, 21, 1-15